Лоис Бюджолд - Хоризонти

Да си облечена в прозирни одежди бе все пак по-добре, отколкото да се разхождаш гола. Фаун кимна доволно и стисна ореха в ръка. „Този подарък за рождения ден се оказа невероятен.“

— Да го нося ли? — обърна се тя към Даг.

— Да. Искам да видя колко дълго ще се запази зареждането. Споделящите ножове издържат по един живот, но некачествените се изхабяват по-бързо.

— Обзалагам се, че това ще издържи по-дълго — обади се Аркади.

Фаун пъхна висулката с ореха под блузата си.

— Интересно как ли ще въздейства на Кала и Индиго? Дали като на фермер, или като на Езерняк?

Даг присви очи.

— Хм. Добър въпрос, Искрице. — Насочи поглед към корема й. — Ако са започнали да ми имат някакво доверие… Ще ги помоля да пробват. По-късно. Няма да е точно сега. Ще ми трябват няколко дни, за да се възстановя.

— Поговори с Кала, преди да предложиш подобен щит на Сейдж — посъветва го Аркади. — Да не вземе да си помисли нещо. Едва я накарах да се доближи малко, но все още е неспокойна. — Той замълча. — Много отдавна не ми се беше случвало да обучавам начинаещ. Но поне не е преминала лошо обучение, което да се наложи да изкоренявам.

Даг кимна с разбиране. Хитра усмивка плъзна по лицето му и бързо изчезна. На Фаун й стана ясно, че е доволен от сериозното отношение на Аркади към новата ученичка.

След няколко дни пълните с алигатори блатисти местности останаха зад тях. Селцата ставаха все по-бедни и по-отдалечени едно от друго, пътят бе лош, с по-малко мостове и бродове. На местата, където почвата беше по-мека, пътят се бе врязал толкова дълбоко, че пътуваха в дълбок улей, чиито стени се издигаха над главите им. Вместо ферми отстрани се виждаха борови гори. Даг се усмихваше без никаква причина и Фаун бе доволна.

Все по-рядко срещаха местни хора. Единствената им компания бяха останалите, поели по дългия Северен път. Повече хора се бяха отправили на север, отколкото на юг, тъй като предпочитаха да пътуват до Греймаут по реката. Подминаваха групи гребци, тръгнали към къщи пеша, тях пък ги задминаваха бързи екипажи, теглени от коне, а също и Езерняци, които прекарваха стоки между два лагера. Няколко дни ту избързваха пред кервана с чай, ту изоставаха, а когато Фаун, Даг и Бар се разговориха с тях за реката, се запознаха с някои от мулетарите.

В последното село преди Пустошта в посока север или първото, ако човек пътуваше на юг, имаше сал, много по-малък от онези, които Фаун бе виждала по Грейс. Беше се събрала опашка, така че се наложи да чакат половин ден.

От другата страна ги чакаше стръмнина. Боровите гори станаха по-рехави и тъжни, след това дърветата съвсем се разредиха и преминаха в храсталаци, дом на мишки, ястреби, зайци и глигани. Бе горещо като в пещ, тъй като никъде нямаше сянка. Все по-трудно се намираха места за нощуване, където да има вода, нямаше и паша за добитъка, тъй като товарните животни на пътуващите преди тях бяха опасли всичката трева.

Два дни след като навлязоха в Пустошта, на Фаун започна да й прилошава от бременността. Това продължи, докато една сутрин тя не хукна настрани от огъня, за да повръща в храстите, и Аркади, доволно ухилен, извади шишенце с Езерняшко лекарство, което да успокои стомаха й. Накара Даг да му се помоли, за да го получи. Вечерта лечителят отведе патрулния настрани, за да направят упражнения за проекция на същността и чувствителност, а Даг му отмъсти, като го накара заедно с Бар да прави типичните за патрулните упражнения за заслоняване. Резултатите обаче го накараха да се намръщи.

Една вечер, докато лагеруваха с приятелски настроени моряци, които познаваха семейство Клиъркрийк, започнаха да си разказват клюки и да обсъждат приключението с речните бандити. Даг се погрижи за ранения крак на единия гребец и използва случая, за да им разкаже за Езерняците. Фаун не бе сигурна кое от двете накара Аркади да потрие чело. Но поне не направи забележка на Даг и се замисли.

Липсата на паша се оказа по-страшна, отколкото бяха очаквали, и започнаха да дават на животните зърното, което предвидливо бяха взели от фермата на семейство Танър. Лошото бе, че то бързо намаля и накрая свърши. Късно един следобед, когато бе ред на Аш да разузнава напред, той препусна обратно силно развълнуван. Описа много плодородна долина само на няколко мили напред. Там реката минаваше между високи скалисти стени и правеше завой около тучна ливада, обсипана с цветя. В гората искреше кучешки дрян също като фонтан. Новите листенца не бяха единствено бледозелени, ами в нюанси на бронзово и медночервено. Всички въздъхнаха от облекчение и радост.