Лоис Бюджолд - Хоризонти

Даг усети, че го наблюдават. Откъм сенките се показа тънка фигура: пристъпваше като ловец, тръгнал след мечка или някой друг свиреп звяр, който може всеки момент да усети чуждото присъствие и да нападне. Даг седеше неподвижен и чакаше.

След малко чу дрезгавия глас на Кала:

— Какво искаш?

— Моля? — попита Даг.

— Какво искаш, за да оставиш мен и семейството ми на мира?

Даг сви вежди.

— Госпожо Смит, наистина не ви разбирам.

— Хич не се преструвай! — Гласът й беше остър, но потрепваше.

Даг бе живял цяла година с Фаун и май вече бе започнал да опознава жените. Стана му ясно, че предстои тежък разговор.

— Нищо подобно. За мен би било истинско удоволствие да ви помогна. И на теб, и на брат ти, въпреки че веднага разбрах, че си по-надарена по отношение на усета за същност. Някой отдавна е трябвало да се заеме с вас и да ви обучи.

— Не ни трябва помощ. Не ни трябват никакви Езерняци. — Гласът й беше станал по-тих, но изпълнен с повече горчивина. — Езерняците нямат нужда от нас.

— В Мос Ривър може и да нямат, но не всички Езерняци разсъждават по същия начин. За какво изпитание говореше Финч? Да не би да са ви накарали да вплетете същността си във връв?

— И какво от това?

— Би трябвало да издържиш.

Гласът й стана съвсем тих.

— Индиго не издържа. Затова не издържах и аз.

Даг изви вежди.

— Нарочно ли се провали?

— Щяха да ни разделят, да ме оставят при тях, а Индиго да отпратят. Всички ни изоставиха, по един или друг начин. Не можех да му причиня подобно нещо, не и отново.

— Чия беше идеята да заминете на север? Негова, твоя или…

— Момчетата често обсъждаха това. Но те просто си приказваха. След Мос Ривър ми се искаше да се махна от всичко, но беше прекалено опасно да тръгнем сами. Имам някакви умения, но те не са достатъчни, за да ни опазят. Трябваха ни други хора.

— Доста разумен подход — отвърна предпазливо Даг.

— Моля те… — зашепна тя, — не ни отнемай единственото, което имаме.

Даг разкри същността си с надеждата тя да усети, че не я лъже.

— Да не би да говориш за опита си да убедиш Сейдж?

— Значи си усетил? — Тя рязко си пое дъх. — Да не си посмял да го докоснеш, ти… Ще ти дам… и аз не знам какво. Нямам много пари, но ще ти ги дам всичките.

— Отсъстващи богове, не ти искам парите!

Последва дълго мълчание.

— Само едно друго нещо мога да предложа. — Раменете й увиснаха и му стана ясно, че никак не й е лесно.

Даг бе стреснат, учуден, но също така и обиден.

— Отсъстващи богове! Не. Достатъчно млада си, за да си ми дъщеря.

— Също и съпругата ти. — Последва напрегнато мълчание. — Но ти си с чиста кръв, значи си по-стар, отколкото изглеждаш. Значи внучка.

— Не прекаляваш ли? — Не знаеше дали да се смее, или да плаче.

— Мислех, че си падаш по по-млади жени.

— С Фаун ни свързва много и може и да научиш историята ни някой ден, но междувременно не искам да чувам повече глупости. Фаун си е извоювала верността и предаността ми. — Заговори по-бавно. — Двамата държим много един на друг.

Кала се сви.

Най-сетне той се сети. „О, богове, как е възможно да съм толкова несъобразителен?“

— Да не би да си въобразяваш, че си убедила с помощта на същността си младия Сейдж да се ожени за теб и да тръгне с теб и брат ти на север?

— Знаеш, че съм го направила, Езерняко. Семейството му подозира, че е станало така. Сестра му заяви, че Сейдж не би погледнал торба с кокали като мен, ако не съм използвала магия.

Даг понечи да обясни, но се поколеба.

— И си мислиш, че онова, което си направила, все още има въздействие ли? Случайно да се е държал по-различно през последните няколко дни? — Въпросът бе напълно безобиден, защото в пухеното легло в каруцата се усещаха две щастливи и доволни същности.

— Разбира се, че още му въздейства. В противен случай досега да ме е прогонил.

— Само че не е така. Ако беше преминала обучението, което ти се полага, щеше да знаеш, че с течение на времето подобно убеждение се поема от същността и трябва да бъде направено отново, ако искаш да действа. Както и да е, аз изчистих остатъците у Сейдж вчера сутринта.

Тя изписка и се разтрепери като готова да побегне кобила.

— Стой мирно! — нареди Даг с гласа, който използваше като патрулен, и тя замръзна. — Стегни се, момиче, и си събери акъла. Не казвам, че първоначалното ти убеждение не е подействало на Сейдж. Истината е, че е с теб заради това, което си. Не те обича, защото си го омагьосала. — Даг заговори по-кротко. — Обича те и има защо.