Лоис Бюджолд - Хоризонти

Кала се напрегна, също и Индиго. И двамата притежаваха наченки на усет за същност, като на Кала бе забележимо по-силен. Не бе наситен като на чистокръвните Езерняци, по него личаха изтъняващи сенки и непонятни форми. Но когато не бе заслонен, Даг сигурно щеше да им се стори по-близък. Дали щяха да го разберат? Едва ли всичко това бе нещо ново за тях.

Кала присви очи и напрежението завибрира в нея като натегната струна. Индиго продължаваше да е нащрек, макар и не толкова напрегнат.

Може би Фаун щеше да помогне на Даг да разбере това момиче със смесена кръв. И двете бяха млади. Даг се питаше как да започне.

— Я кажи, Сейдж, съпругата ми Фаун е бременна и затова тръгнахме към къщи. Засега всичко е наред, но следобедите много се уморява. Мислех си дали може да поспива в каруцата ви, защото ездата много я изтощава.

По изражението на Кала стана ясно, че й е крайно неприятно, но преди да отговори, Сейдж весело се съгласи.

— Разбира се! С удоволствие ще й помогнем. Тя е много приятна и няма да натежи повече от торба перушина.

— Много благодаря! Ще й кажа. — Даг освободи юздата от куката и вдигна лявата си ръка, за да изрази благодарността си. Отпусна призрачната си ръка като паяжина към задната част на главата на Сейдж, разпръсна остатъците от убеждение и усети как част от чуждата същност се стрелна към него. Сейдж му се усмихна. Кала изглеждаше притеснена и много неуверена.

„Точно както предполагах. Добре.“ Даг продължи:

— Ако мога да направя нещо за вас, каквото и да е — погледна многозначително Кала, — веднага кажете. Помагал съм при обучението на много млади патрулни на вашата възраст. Почти няма нещо, което да не съм виждал.

Ако Кала се опитваше да използва наченките на усет за същност, а тя очевидно бе пробвала, щеше да има нужда от много помощ. Защо никой не й бе помогнал досега? Къде е бил умът на баща й, създателя? Да не би усетът да се бе проявил и при нея късно, както при Даг, а някой да е решил, че няма заложби?

„Първо трябва да ми се довери.“ А това едва ли щеше да се случи през първия час от запознанството им. „Търпение, Даг.“ Чакаха ги седмици. Беше същото както с нов патрул.

Аркади и Бар бяха доста зад кервана, за да избегнат праха, който се стелеше след каруцата. Бар помаха и Даг се присъедини към тях.

Аркади се намръщи.

— Какво направи преди малко със същността си?

— Малко почистване. Премахнах остатъците от старо подсилване на Сейдж. До няколко седмици щеше да се стопи само, но исках да видя какво представлява.

— Първо момчето с тетануса, сега този, същността ти отново ще се превърне в старата помия, ако продължаваш по този начин.

Даг сви рамене.

— Май ще стане точно така. „Не го прави“ просто няма да ме спре. Трябва да измислим нещо друго.

— Какво?

— Надявах се да ти хрумнат нови идеи, след като понатрупаш материал за размисъл. Ти си уникален лечител на същности. Нали?

Аркади го погледна с някаква смес от раздразнение и веселост.

— Не ми пробутвай подобни приказки. Аз съм ги измислил.

— Добре. — Два дни без проблеми и предизвикателства и Аркади явно ставаше нервен. Значи просто трябваше да изчака.

Очевидно Бар не разбра за какво става въпрос и попита:

— Каква е тази работа със същността?

— Ами — започна да обяснява Даг, — може да се каже, че влиза в категорията, която Аркади нарича работа за в шатрата на лечителя. Ако ти обясня, то е, за да разбереш, а не да дрънкаш след това.

Бар го изгледа накриво.

— Значи ли това, че ако клюкарствам за теб, ще ме набиеш?

— Означава да престанеш да клюкарстваш и нищо повече.

Бар кимна, че е разбрал.

— Струва ми се, че Кала се е опитала да повлияе на чувствата на Сейдж или да го омае — обясни Даг. — Доколкото успях да разбера, не е успяла.

— Как да му повлияе? — попита Бар.

— Фермерите биха казали, че му е направила любовна магия.

— Напълно ненужно — изсумтя Аркади. — Той е луд по нея.

— Питам се дали тя го знае. — Даг си припомни Фаун в началото, когато беше изпълнена със съмнения. Как бе възможно всички тези млади жени да не разбират колко са прекрасни? — Все още не знам как може да стане, но разбирам, че ако изчакам, всичко ще се разкрие. Мога да кажа само, че имаме двама младежи с наченки на усет за същност, които никой не е обучавал как да се справят. И двамата ми се струват — той погледна Аркади и се постара да избере най-подходящата дума — увредени.

— Я! — Аркади изпъна гръб.

„Хванах те.“ Даг повтори разказа на Финч за младежите, които все още бяха между двата свята и не бяха открили правилния път. Дали пътят им не бе нарочно блокиран? Любопитството на Даг ставаше все по-силно.