Лоис Бюджолд - Хоризонти

— Изоставил е децата си? — ахна възмутено Фаун.

— Не е точно така. Посещавал ги и карал на лелята и мъжа й коне и кожи по няколко пъти в годината, също и други подаръци, дори пари, когато имал. Индиго и Кала се чувствали добре във фермата, докато били още малки.

Даг си спомни разказа на ренегата Крейн. Ако Крейн бе имал по-сговорчива балдъза — или пък бе можел да разчита на хората от лагера си, — тогава съдбата му нямаше да е толкова трагична. Дали строгите порядки на север, или хаосът, причинен от Крейн, бяха причината? Може би и двете.

Фаун погледна през рамо към каруцата, която трополеше на двайсетина крачки след тях. Сейдж и Кала бяха на капрата, Индиго яздеше до тях. Засега поне не чуваха разговора им.

— Ами когато пораснаха? — попита тя.

— До много скоро всичко беше наред. — Финч сви устни. — До миналата година. Тогава започнаха обвиненията. Аз много не се замислих. Да, истина е, че Индиго се оправя добре с животните, но не е единственият. Кала обаче прие прекалено присърце обвиненията, поне така казва Индиго.

— Какви обвинения? — полюбопитства Фаун.

— Ами… — Финч стрелна Даг с поглед, — че правел Езерняшки магии или че притежавал някакви сили. Индиго налиташе на бой, когато чуеше подобни приказки. А пък след това, ако на хората, с които се беше карал, им се случеше нещо, никой не приемаше, че е било просто лош късмет, започваха да разправят, че Кала е направила нещо. Тогава Индиго ставаше още по-агресивен в опитите да защити сестра си.

— Богове — въздъхна Фаун.

— Както и да е, стана толкова зле, че леля им накара баща им да ги заведе в Мос Ривър за някакви изпитания. Щяха да им позволят да живеят като Езерняци, ако преминеха изпитанията, но те не успяха и от лагера ги върнаха. Това трябваше да сложи край на слуховете, но не се получи.

— Какви хора! — продължи да въздиша Фаун.

— Изпитания ли? — попита Даг.

— Някаква Езерняшка магия, доколкото знам. Трябвало нещо да усукват, не знам какво, ама на мен хич не ми приличаше на магия. Дори не разбрах за какво става въпрос, когато Индиго се опита да ми обясни. Не съм сигурен дали и той разбира.

— Да не би да са ги накарали да изплетат брачни върви? — обърна се Фаун към Даг и докосна своята.

— Много вероятно.

— Жалко, че не са знаели за… няма значение. Какво стана после?

— За щастие, тази пролет Сейдж се влюби в Кала и между тях потръгна. Останах изненадан, че и тя го харесва, защото е по-голяма от него. В повечето случаи по-големите момичета гледат на теб като на гъгрица в хляба. — Той въздъхна. — Както и да е, Индиго беше решил да замине на север, там нямаше нужда да обясняват, че баща им е Езерняк, така че никой нямаше да ги притеснява.

Даг се замисли. Решението им бе изпълнено с оптимизъм. Фермерите нямаше да разберат, че двамата са мелези, но повечето Езерняци щяха да познаят в мига, в който зърнеха същностите им. А рано или късно щяха да се натъкнат на Езерняци.

— Хм — бе единственото, което каза.

Фаун заговори много предпазливо:

— Стори ми се, че семейството на Сейдж не одобрява Кала. Да не би да е заради разликата във възрастта?

— Тя не е чак толкова по-голяма. А в Алигаторска шапка има много други момичета, които са бедни като нея. Една от снахите на Сейдж нямаше никаква зестра. Предполагам, че някои в семейството му вярват на глупавите слухове, въпреки че ако Кала има някакви магически сили, не е ли по-добре да е на твоя страна?

Но не отрече, че хората от семейството се държат студено с нея, забеляза Даг. Имаше още нещо, но сега вече можеше да разбере.

— Надявам се да им потръгне — обади се Фаун.

„Съвсем искрено.“

Даг даде знак на съпругата си да продължи да си бъбри с Финч, а той изостана, за да се изравни с каруцата с мулетата. Приближи се до Сейдж, докосна слепоочието си и кимна на Кала и Индиго.

— Чудесно утро за началото на пътуването.

Сейдж кимна и каза приятелски:

— Приемам го за благоприятен знак.

Кала гледаше Даг така, сякаш той всеки момент щеше да скочи и да я нападне. Даг се сети, че причината е в ръста му, в куката и излъчването — какво беше казал Аркади? — на престъпник. Наистина имаше нужда Фаун да е около него, за да успокоява страховете на хората. Но пък Кала трябваше да е по-смела от обикновено фермерско момиче. Страхът й бе предизвикан от нещо друго.

Даг се усмихна неопределено и разтвори същността си. „Точно така.“ Същността на Сейдж беше заредена с неумело изтъкано убеждение, което избледняваше, докато собствената му същност го поглъщаше. Но пък нямаше и следа от омайване. Много интересно.