Лоис Бюджолд - Хоризонти

Сейдж беше първият, който не си глътна езика, щом видя недъга на Даг, и започна да разпитва за приставката, не за ръката. Фаун забеляза, че този факт развесели Даг, и двамата се заговориха за качествата на майсторите в Трипойнт. Очевидно нямаха намерение да обърнат никакво внимание на останалите.

Добре че от къщата излезе по-възрастна жена и се провикна:

— Ти ли си, Финч? Ще искате ли нещо за ядене?

Оказа се, че това е майката на Сейдж госпожа Смит. Заради нея всички трябваше да бъдат представени повторно. Тя малко се обърка, когато разбра, че ще трябва да нахрани още пет гърла, затова Даг веднага предложи да заведе петимата си спътници до странноприемницата. Тя обаче категорично отказа, след като разбра, че е излекувал Спароу.

Фаун отново приклекна и поздрави весело:

— Добър ден, госпожо! Мога ли да ви помогна с нещо?

След тези думи жената я погледна по-благосклонно и я покани в кухнята.

Даг се наведе към Фаун и прошепна:

— Не е нужно да го правиш, Искрице. В странноприемницата ще се нахраним, а и ти ще си починеш.

— Така е по-добре. Ще пътуваме с тези хора доста време. Тъкмо ще науча повече за тях.

Той се поколеба, после кимна.

Фаун огледа спретнатата, но не много голяма къща.

— Май ще е по-добре обаче да си вземем стая в странноприемницата. Тук е доста тясно и ще трябва да спим всички заедно.

Устните му потрепнаха.

— Права си, Искрице.

Тя тръгна към къщата, а той заедно с мъжете се зае да нахрани конете и да разположат някъде постелите за гостите.

В кухнята имаше печка като тази, за която Фаун мечтаеше още от пътуването по река Грейс — не беше внос от север, а направена в ковачницата от татко Смит за съпругата му, след като беше видял същата в Греймаут. Когато Фаун престана да ахка и охка, след като разбра какви са функциите й и увери мама Смит, че нейната печка е не по-лоша от онази, която е видяла в Трипойнт, ледът беше разтопен. В кухнята шетаха неомъжената дъщеря и две снахи, съпругите на по-големите братя на Сейдж, които щяха да наследят ковачницата. Шест жени в една кухня бяха наистина прекалено много, но тъй като бе гостенка, Фаун държеше да се включи и по този начин облекчи Кала, която живееше тук едва от три седмици. Високата непохватна Кала, изглежда, се притесни, вместо да е благодарна за отмяната.

Мама Смит, дъщеря й и двете снахи се държаха хладно с Кала, което доста учуди Фаун. Истина е, че в къщата имаше твърде много жени, но пък Кала подкрепяше напълно съпруга си в намеренията му. Фаун си мислеше, че свекървата на Кала би трябвало да е доволна, защото личеше колко много обича най-малкия си син.

Преди вечеря Даг отиде до странноприемницата, за да наеме стая, затова на мама Смит не й се наложи да се чуди коя двойка да изгони от стаята им, за да настани новопристигналото семейство. Както Фаун бе предположила, Финч, Бар и Аркади се настаниха при Аш и Индиго в ковачницата, въпреки че мама Смит държеше Аркади да остане в къщата.

Бар спечели доверието на всички, докато се хранеха, като повтори някои от веселите моменти по време на пътуването им по реката. Фаун разказа приятни неща за Олеана. Даг остави Финч да разкаже за лечението на Спароу и тъй като през повечето време мълча, хората решиха, че е срамежлив. Аркади пък не каза и дума. Фаун помисли, че всички фермери вземат мълчанието му за обичайната Езерняшка надменност. Запита се дали някога е влизал във фермерска къща.

Беше вече мръкнало, когато двамата с Даг тръгнаха през площада.

Стаята в странноприемницата беше малка, чиста и много тиха. Даг се увери, че няма вредни насекоми. Фаун прегърна съпруга си, задето бе осигурил стаята, след това отпусна уморено глава на гърдите му.

— Добре ли си? — попита той и я погали по косата. — Денят беше дълъг.

— Чакат ни още много такива. Добре съм. Много са ми интересни Сейдж и Кала. Той ми хареса, но тя е толкова студена… А семейството му изобщо не я харесва. Обикновено в такова голямо семейство все има на кого да се оплачеш. Всички са бъбриви, все обсъждат нещо.

Даг се поколеба.

— Ти не разбра ли?

— Какво?

— Кала и брат й са мелези.

Фаун спусна ръка към корема си и разпери пръсти.

— Не — отвърна бавно. — Не разбрах.

Тръгването от двора на ковачницата бе съпроводено с повече шум, отколкото от фермата на семейство Бриджър. Докато затягаше подпругите на коня за втори, а след това за трети път, Даг усети, че прибягва към навика от годините като патрулен да провери с усета си за същност всички хора, животни и сечива. Резултатът бе наистина обнадеждаващ. Като цяло хората му бяха млади, здрави и бодри. Някои все пак не влизаха в категорията млади, включително Копърхед. Но с преносима наковалня и медицинска шатра, с хора, които знаеха как да боравят с тях, групата на Даг бе по-добре подготвена за Северния път от останалите.