Лоис Бюджолд - Хоризонти

Въпреки че раменете на младежа на духалата бяха много широки, ковачът се оказа слабият жилав, защото тъкмо той поздрави новодошлите като домакин.

— Финч! Успя значи! — Пристъпи към Финч, докато останалите слизаха от конете, и попита угрижено. — Как е Спароу? — Въздъхна облекчено, когато Финч обясни, че племенникът му ще се оправи.

Жилавият младеж огледа объркан останалите, очевидно се питаше дали са клиенти.

— С какво мога да ви помогна? Подковаване, някаква поправка?

Изглежда, Финч чак сега се сети, че четирима непознати и шест коня са твърде голяма група, и побърза да ги представи:

— Това е Даг Блуфийлд. Спароу дължи живота си на него. Той е Езерняк лечител и иска да отиде в Олеана и да се грижи за фермерите. А това е съпругата му Фаун Блуфийлд, може би затова е взел подобно решение. — Погледна Фаун и прецени, че няма нужда да уточнява, че е фермерка. Фаун приклекна в реверанс и тримата младежи я погледнаха с недоумение, после зяпнаха Даг. — Този е приятелят на Даг, Аркади Уотърбърч, пътува с него, а това е Бар… как ти е фамилията?

— Бар е достатъчно — отвърна патрулният и заоглежда с интерес младите приятели на фермера. Винаги когато застанеше до Даг, Бар приличаше на кутре, но този път имаше вид на старо куче.

— А това са приятелите ми, Сейдж Смит — жилавият, — Аш Танър — едрият — и Индиго Акс.

Междувременно жената бе скочила от каруцата и се приближи. Сейдж я посочи и заяви, без да крие гордостта си:

— А това е съпругата ми Кала. Индиго е малкият й брат.

Последните думи бяха напълно излишни. Кала Акс Смит стърчеше половин глава над съпруга си, беше висока и слаба като Индиго, със същата загоряла кожа, издължено лице и орлов нос. Черната й коса, само малко по-дълга, отколкото на брат й, бе подстригана на различни по дължина кичури. Не беше красива, но Фаун реши, че след като се справи с младежката си неувереност, ще стане изключителна. Не можа да познае на колко години е, но реши, че е по-млада от нея, от което й стана приятно.

— Здравейте — обади се Фаун и отново приклекна. — Радвам се, че ще пътуваме с още една омъжена жена.

— Тези с нас ли ще пътуват? — попита Кала, без да крие недоволството си. Намръщи се, докато оглеждаше странната двойка Даг и Фаун. Индиго ги наблюдаваше внимателно.

— Даг познава Северния път — обясни Финч. — Минавал е няколко пъти.

— Това е нашата каруца — посочи гордо Сейдж. Очевидно не бе обърнал внимание на грубостта на съпругата си, въпреки че Даг я стрелна с поглед. — Какво ще кажеш за новата боя, Финч? Кала направи ивиците.

— Страхотна е! — възкликна възхитеният Финч.

— Красива е, но е прекалено голяма за Северния път. С какво ще я теглите? — попита Даг приятелски.

— С шест мулета. — Сейдж посочи през рамо якото муле, което бяха подковали. — Полагаха се на Кала. Семейството й са сарачи.

Кала се намръщи отново, но Сейдж продължи да обяснява:

— Взел съм всичките си инструменти и новата наковалня, която ми направи татко. Щом има наковалня, ковачът може да направи всякакви инструменти и сечива.

— Шестте мулета ще изкарат до река Хардбойл, освен ако не попаднете в някоя кална яма — обясни Даг. — Има поне три високи хълма — по-скоро са планински проходи — на север от сала, по които трябва да свалите част от товара. Повечето хора с каруци по Северния път пътуват на групи, с двойни, дори тройни впрягове по хълмовете и качват каруците една по една. — Даг огледа животните в двора. — Ако впрегнете и двата товарни коня на Финч и разделите товара на две, може и да стане. Нали носите допълнителни хамути?

Сейдж слушаше новата информация с огромен интерес.

— Това е полезно да се знае! Имаме само един допълнителен. Ще помоля татко да ни даде още един, преди да тръгнем.

— Нови земи ли ще обработвате? — Фаун се надигна на пръсти, за да надникне в каруцата, и видя спретнато подредени различни инструменти. Сейдж изтъкна и другите предимства на каруцата, включително сгъната пухена постеля; Кала се намръщи притеснено, но не се изчерви. — Знаете ли в коя част на Олеана ще се настаните?

— Нямам никакво намерение да ора! Ще оставя тази работа на Финч и Акс. Аз отивам в Трипойнт! — Сейдж си пое развълнувано дъх. — Нали там правят стоманата! Трябва да видя как става.

— Наистина ли? Там ще си намериш добра работа. — Даг протегна лявата си ръка и намести куката, скрита досега зад гърба му. — В Трипойнт ми я измайсториха.

— Сериозно? Кога? Каква стомана са използвали за извивката? Много добре измислено, добър захват. Лека, но здрава…