Лоис Бюджолд - Хоризонти

— Ти се запозна с тях вчера — отбеляза учудено Бар. — Те дори не ни харесват. Защо ти е да се занимаваш с тях? — Даг и Аркади го изгледаха строго. — А, да. Бременността на Фаун. Разбирам защо проявяваш интерес към мелезите.

Даг си пое дъх.

— Това също. Ти помниш ли какво беше, когато се запознах с вас с Ремо? Защо се заех с вас?

— Не знам — призна Бар, извърна се назад, за да огледа празния път, и остана разочарован, че никой не препуска след тях в облак прах. — Наистина не знам.

Погледна Аркади за помощ, но лечителят сви рамене.

— И аз не мога точно да кажа, но докосва сърцето на истинския лечител. Уверявам те, че не тръгнах да обикалям пътищата единствено защото Даг владее някои номера.

Даг му кимна с благодарност, след това пришпори Копърхед и препусна напред към Фаун.

Фаун бе много благодарна, че може да се отпусне в каруцата, и не се наложи Даг да я подканва да се сприятели с Кала. Само че Северният път й се струваше толкова интересен, че остана на Сврачка през целия следобед. Пейзажът не се бе променил след Греймаут — вече на петдесет и няколко мили зад тях — все блата, гори, пак гори, после блата, поля по по-високите места и пръснати селца. Времето бе хубаво и срещаха не само местни хора — фермерски каруци, ездачи и товарни мулета, — но и кервани. Видяха групи мъже и момчета, които почистваха калта отстрани или запълваха с чакъл местата, където се бяха изровили дупки. За всяко село бе въпрос на чест да поддържа пътя в добро състояние. Фаун вече познаваше границите между две околии по изровените бразди.

Когато следобеда спряха, за да починат, покрай тях мина керван с четирийсет мулета, отправили се на север, натоварени с безценния черен чай. За всеки три животни се грижеше по един мулетар. Тези мъже изглеждаха толкова страховити, че щяха да я стреснат преди пътуването надолу по реката, но сега вече знаеше, че са бивши моряци, които работят по пътя към къщи. Оглеждаха пъстрата каруца с двете жени, но нито подвикваха, нито подсвирваха. Индиго се оплака, че щели да заемат най-хубавите места за нощуване и мулетата им щели да опасат най-сочната пролетна трева и да оставят след себе си опасни животински болести, но Сейдж добродушно го успокои, че ще си намерят други места, където да спират.

Някои от фермите край пътя бяха оградили пасища, в които пускаха добитъка на пътниците срещу заплащане. Те обаче трябваше да изхранват седемнайсет животни, а и никой не разполагаше с много пари. Добре поне, че жените от семейство Смит бяха натоварили достатъчно храна и едва ли щеше да се налага някой да готви през първите три дни. Малко преди залез стигнаха ливада край една река, където очевидно не се налагаше да се плаща и никой не бе спирал.

Мястото бе оградено от кипариси с провиснал от клоните мъх, наоколо трептяха тайнствени сенки, провикваха се непознати птици и Фаун бе доволна, че Езерняците обиколиха наоколо, за да се уверят, че няма алигатори. Попаднаха на стадо животинки, които наподобяваха на кръстоска между опосум и костенурка. Даг отрече Езерняците да имат нещо общо с магията, създала опосуми с коруба. Когато младежите ги бодваха с пръчки, те се свиваха на топки, но след малко бързо се разгъваха и побягваха.

Фаун бе толкова изтощена, че се отпусна на постелята, доволна, че може да слуша песента на присмехулника, докато е в прегръдката на Даг. Заспа неусетно и се събуди чак на сутринта.

Този ден не беше наситен със събития. Нямаше мускулна треска, когато се качи отново на коня; Аркади беше схванат, но никой не посмя да му каже и дума, след като видяха колко е намръщен. Даг и Бар обиколиха кервана като патрулни и запяха мръсна ритмична песен, след което се заляха от смях, а сетне се качиха на конете, без да се оплакват. Беше интересно да наблюдават как Индиго помага на Сейдж да впрегне мулетата. Докато говореше на животните и ги успокояваше, Фаун си представи как те му отговарят или поне му дават знаци с клюмналите си уши. Не бе същият ефект, който Даг бе постигнал с мишките, и добре че беше така, защото ако ги последваха шест омаяни мулета, нямаше да знаят как да се оправят.

Колкото и да бе интересен пътят, следобеда тя вече нямаше сили да се държи на седлото. Сгуши се под брезентовото покривало на каруцата със стон на облекчение и се събуди чак когато слънцето започваше да потъмнява. Устата й бе пресъхнала, но поне се чувстваше отпочинала. Спомни си, че няма да е зле да създаде ново приятелство, и се приближи до капрата. Кала се напрегна, когато я заговори, но Сейдж веднага се премести, за да й направи място.