Лоис Бюджолд - Хоризонти

Даг прикри страха си и се ухили на геройската й постъпка. Сумак със сигурност не бе разказвала тази случка у дома, иначе щеше да я е чул. Както и недоволството на семейството.

— Най-сетне този стар парцал да си плати парите, след като го пазите толкова години.

Прекъсна ги вик откъм каруцата. Даг се обърна и махна с ръка на притеснените Сейдж и Кала и останалите младежи да продължават. Бар подаде поводите на товарните добичета на Аш и препусна назад.

Фаун наблюдаваше ококорено високата Сумак.

— Да не би това да е старото ти вълшебно палто, което отбивало стрелите, Даг?

Сумак я погледна с нескрито любопитство.

— Със стрели не съм пробвала. С дъжд и копия обаче съм. Много съм привързана към него, нищо че се е поскъсало. Платих на Тори Бивър куп монети, за да го подсили, когато си бях вкъщи за последно, а тя ми предложи да ми ушие ново за почти същата сума. Накарах я да остави драскотината, за да мога да се хваля. Нали не си го искаш, чичо Даг?

— Не. Носи го. Вече приключих с патрула.

Сумак се намести на седлото, стисна красивите си устни и във веселите й очи се появи съмнение.

— Ако трябва да сме честни, за малко да не позная същността ти. Почти неузнаваема е.

— Все пак мина повече от година, откакто се видяхме. Ти кога си се прибирала за последен път?

— Тази есен. Месец, след като си заминал. Поне така ми казаха.

— Значи знаеш… всичко.

— Няма да ти казвам в колко различни версии. — Тя заговори по-бавно: — Значи това е небезизвестната ти фермерска булка?

Даг сведе поглед, после я погледна отново.

— Сумак Редуинг Хикори, запознай се с Фаун Блуфийлд, съпругата ми. Ако искаш, погледни брачните ни върви.

Сумак завъртя глава.

— Май Дирла и Феърболт ще се окажат прави.

Можеше да каже: „Татко и баба бяха прави.“ Даг си отдъхна. А може би Сумак просто се държеше любезно? Даг се надяваше последните няколко години като патрулен капитан под ръководството на Феърболт Кроу да са я научили на нещо повече от лидерски такт, колкото и да не обичаше да замазва нещата.

— Да, сега вече съм Даг Блуфийлд… без лагер, поне за момента — продължи той.

Тя сви черните си вежди и не обърна внимание на забележката.

— Значи така… госпожо Блуфийлд… ти си моята стринка Фаун, така ли се получава? — Двете млади жени се гледаха и добре разбираха колко смешно е положението. Сумак стисна ръката й. — Чичо Даг! Кой да предположи… — След миг усети нещо. — Какво й е на същността?

— Нищо. Направих малък експеримент. Щит за фермери.

— Ти работиш със същността? Ти?!

— Дълго е за разправяне.

— Даг се обучава за лечител — намеси се Фаун. — Аркади му е наставник. Той е високо уважаван лечител на същности от Юга.

Сумак беззвучно повтори думата „лечител“.

Аркади докосна слепоочието си също както правеше Даг.

— Аркади Уотърбърч от Ню Мун Кътоф на вашите услуги. — Беше наблюдавал с напълно безизразно лице как двамата си разказват семейните клюки, но сега устните му потрепваха.

— Лечител Уотърбърч — кимна любезно Сумак и го огледа развеселена.

Бар се прокашля, за да привлече внимание към себе си.

— А това е Бар от лагер Пърл Рифъл в горното течение на Грейс — представи го Даг. — Бар… той е с мен.

Бар отправи слънчева усмивка на младата жена. Повечето мъже реагираха така, когато се запознаваха със Сумак. Сълзите рукваха по-късно.

Сумак кимна и представи партньора си, може да беше и придружител.

— Това е Рейз от лагера Ню Елм. Миналата есен заведох в Ню Елм патрулен на размяна, но останах известно време, за да им помогна в обучението на младите. Рейз идва с мен в Хикори на първата си размяна.

— Нямам търпение да се запозная с прочутия Феърболт Кроу — призна Рейз.

Даг потисна желанието си да го среже.

— Ще ти се зарадват. Изпращаме много повече патрулни, отколкото идват при нас. — „Ние“ ли каза? Колко бързо се връщат старите навици. — Феърболт ще те спука от работа, но ще ти се отрази добре.

— Надявам се, господине — закима Рейз.

Мътните го взели, патрулите на разменни начала ставаха все по-млади с всяка година. Даг бе полузаслонен и забеляза зареден споделящ нож в дисагите на момчето. Поне идваше подготвен.

Време бе отново да потеглят. Даг проследи уплашения поглед на Фаун към коляното на Сумак — едва сега бе забелязала връзка от над двайсет кожи на гърмящи змии. Сигурно Сумак ги бе провесила така, за да се сушат. От другата страна висеше също такава връзка. Бар се мъчеше да не се разкикоти. Аркади сви вежди.