Лоис Бюджолд - Хоризонти

Фаун не знаеше дали да се чуди, или не, че Сумак и партньорът й предпочетоха да тръгнат с тях „само до сала“. Сумак яздеше между Даг и Аркади и си говореше с чичо си в промеждутъците, когато спираше да вали — двамата имаха много да наваксват. През повечето време Аркади мълчеше, но цял ден не седна на капрата при Кала, за да поднови уроците с нея. Бар и Рейз яздеха малко зад тях, забравени и пренебрегнати. Когато вечерта спряха, за да направят лагер, не се наложи да спят на мократа земя, защото Финч и Индиго намериха някакъв обор, който собственикът предоставяше на пътниците. Покривът течеше, старите греди скърцаха под напора на вятъра, но бе по-добре, отколкото да са на открито.

По обед на следващия ден облаците се разкъсаха и отново стана горещо. Бяха в самия край на долината Хардбойл. Реката пролъскваше между клоните на дърветата и от нея се вдигаше пара. Докато напредваха бавно по калния път, Фаун за пръв път видя град Мътън Хаш, където беше салът, а след това и самия сал, който се движеше от единия до другия бряг на въжета. Всъщност два сала се движеха успоредно и когато единият се приближаваше, другият се отдалечаваше.

Реката се оказа по-широка, отколкото предполагаше Фаун, почти половин миля, а Мътън Хаш беше най-голямото селище, в което влизаха от седмици — не просто село, а крайречен град. Когато наближиха, тя видя корабостроителници, складове, хотели, конюшни, пивоварни, пекарни, ковачници, кожарски работилници, продавачи на коне и всичко това й се стори много познато. Когато наближиха брега, видя десетки подредени една до друга лодки. Освен местните каруци, ездачи и хората, тръгнали пеша, се оказа, че керванът с четирийсетте мулета, които пренасяха чай, отново ги е изпреварил.

Не беше никак чудно, че има такава навалица, тъй като улицата до сала беше пълна със сергии, на които се предлагаха храни, напитки и всевъзможни стоки. Фаун се изправи на стремената и подуши: пайове с месо, сладкиши, бира и подсладен чай. Звуците бяха най-разнообразни; някой свиреше на цигулка съвсем като Бери — бърза и много приятна мелодия. Цигуларят подхвана стара песен и музиката се понесе, ту се извисяваше, ту притихваше и на Фаун много й хареса. Подкара Сврачка напред.

Цигуларката се оказа висока слаба жена, застанала на един пън край пътя; русата й коса бе прибрана на опашка и блестеше на слънцето…

— Бери! — писна удивената Фаун.

Бери вдигна поглед и се ухили над главите на събралите се слушатели, пое си дъх и вдигна лъка за поздрав, а след това продължи. Не беше толкова изненадана, колкото очакваше Фаун. Хоторн бе седнал в краката й, протегнал безформената филцова шапка на Бо. Когато се обърна и забеляза Фаун, пусна шапката пред тактуващия крак на сестра си и тръгна към нея. Докато се промъкне, тя вече беше слязла от седлото и го прегърна радостно, а той не я отблъсна като срамежливо момче. „Богове, станал е по-висок от мен!“

— Какво правите тук? — попита Фаун.

— Може да се каже, че ви чакаме. По-точно чакаме Уит да престане да се разправя с кервана си.

„Какъв керван?“

— Добре ли сте всички?

— Да, разбира се, само дето миещата ми мечка избяга, когато бяхме по средата на Грейс. — Хоторн се намръщи на предателството на животинчето.

Фаун изчака Бери да приключи и да се провикне: „Обедна почивка! Пробвайте пайовете със сушени кайсии на мама Флинтридж отсреща. Няма по-добри в цялата долина!“ После скочи от пъна, прибра цигулката в калъфа, вдигна шапката и се промъкна през тълпата към Фаун, като пътьом събра още няколко монети. Прегърнаха се.

— Бери!

— Сестричке! Успяхте значи. Решихме, че ако все пак пътищата ни се пресекат, то ще е тук.

— Къде са Уит и останалите?

Бери посочи към реката.

— Уит си намери работа на кабестана на сала от тази страна, а Ход е от другата. Бо пази конете и багажа на отсрещния бряг. Там поне е далече от пивниците.

Даг и Бар се приближиха, чуха последните й думи и се засмяха. Хората се извръщаха след високите Езерняци и се отдръпваха, а след това зяпаха изумени, когато щастливо ухилената цигуларка ги прегърна.

— Как се озовахте тук? — попита Фаун. — Мислех, че ще се качите на лодка за Трипойнт.

— Качихме се, но Уит се отчая и заяви, че и във фермата не бил работил така робски. А пък онзи глупак капитанът взе, че се натресе в плаващ дънер малко след устието на Хардбойл. Едвам се добрахме до брега, поработихме в селото, но беше очевидно, че лодката няма да плава скоро, да не говорим, че половината неща бяха мокри заради пробойната. Научихме, че ледът по горното течение на Грейс все още не се е разтопил, докато Хардбойл е чиста. Затова си осигурихме превоз на друга лодка до Мътън Хаш, а по-нагоре няма как да се плава.