Лоис Бюджолд - Хоризонти

Мътън Хаш беше границата, до която можеха да стигнат лодките по Хардбойл. Северният път я пресичаше — това не бе случайно, реши Фаун — на трийсетина мили от непроходимите плитчини и бързеи. Според легендата навремето нагоре по течението имало град и мост, но те бяха потънали в мъглите на времето, погълнати от околните гори. Фаун кимна.

— Уит така и не реши кое му харесва повече — реката или пътят — продължи Бери. — Така че ще пътуваме и по двата начина. Нямам нищо против, защото ще спестим три, може би четири седмици от пътя към дома. Ако ще строим нова товарна лодка преди есенното пълноводие, това време ще ни е нужно.

„Може дори да пристигнем навреме, за да засадя градината.“

— Получи ли писмото, което ти изпратих?

— Да, благодаря.

— Нали не сте дошли тук единствено с надеждата да се срещнем? Ние до последно не бяхме сигурни дали ще се приберем тази година.

— Не, но въпреки това все се оглеждахме и ослушвахме. Питахме на сала и разбрахме, че не сте напред. Даг веднага ще го забележат, а когато сте двамата заедно, няма начин да ви пропуснат. Не отричам, че останахме тук с надеждата да се видим, но ми се иска в най-скоро време да продължим на север. По възможност преди брат ти да купи още коне. — Тя се намръщи.

Салът спря сред викове и скърцането на трапа. Пешаци, следвани от каруци, слизаха по склона и тълпата се размърда, когато новите пътници забързаха да се качат. Хоторн хукна да съобщи новината на Уит.

Уит дотича ухилен като луд, прегърна Фаун и стисна ръката на Даг.

— Успяхте значи! Как само се надявах! Мога веднага да ви намеря място.

— Не сме сами — обясни Даг. — Пътуваме с други хора. Млади преселници. Зелената каруца е тяхна.

— Сейдж е ковач, ще си търси работа в Трипойнт — добави Фаун.

— Няма проблем. Доведи ги и тях. Колко неща имам да ви показвам! — Уит се обърна към бързо пълнещия се сал; едър мъж, очевидно собственикът, пазеше край спуснатия трап и го гледаше намръщено. — Трябва веднага да се върна на работа. Не мога да си тръгна през деня, просто не е редно. Ще си поприказваме, когато се качите на борда, освен ако не попаднете на лодката на Ход, тогава той ще ви разкаже всичко. Бери или Хоторн ще ви заведат до жилището ни. Къде е Ремо?

Бар се напрегна.

— Остана в Ню Мун.

Уит премигна.

— Така ли? Защо?

— Заради едно момиче — отвърна простичко Фаун. Това бе достатъчно обяснение, а и нямаше време, защото шефът се провикна гневно. Уит махна с ръка и хукна обратно.

Уит бе колкото променен, толкова и непроменен. Раменете му бяха станали по-широки. Старият му ентусиазъм бе изместен от нов. Бракът очевидно му бе повлиял добре, след като се бе задържал на тази тежка работа. Даг поведе всички, за да им представи Бери и Хоторн, а Фаун реши да запази най-важната новина за по-късно, когато останат сами.

Докато дойде редът им, салът на Уит направи един курс и се върна. Щом се натовариха, капитанът се провикна да вдигнат трапа.

Уит и момчетата от Юга се сприятелиха веднага, още повече че те бяха чували много за него и имаха чувството, че се познават. Въпреки че бяха живели само на трийсет мили от Грей, Хардбойл им се струваше най-голямата река на света и те се кокореха удивени. Капитанът ги наблюдаваше развеселен и дори им позволи няколко пъти да завъртят кабестана.

Някои от пътниците наблюдаваха подозрително Езерняците, но капитанът бе виждал достатъчно като тях и не каза нищо. Мнозина мъже оглеждаха тайно Сумак, но дори на някой да му се искаше да подхвърли забележка, присъствието на останалите Езерняци го възпираше.

Докато водеше Сврачка по трапа, за да стъпи на другия бряг, Фаун доволно си каза, че вече са изминали половината път до дома.

Даг не се учуди, че Бери ги поведе на две мили от Северния път към ферма с полусрутен обор, който бяха наели съвсем евтино, тъй като бе доста отдалечен. Наблизо имаше добро пасище, което беше много важно, тъй като животните не бяха малко. Уит бе тръгнал на това пътуване с два коня и дрехите на гърба си, а вече разполагаше с шест, въпреки че животните изглеждаха мършави. Но всъщност изборът му не беше лош. Повечето имаха нужда от лечение срещу глисти, почивка и храна, а Уит им ги беше осигурил. Две кобили, изглежда, бяха тормозени, но сега някой се бе погрижил за раните им и ги беше промил.

— До една са кобили — изтъкна Уит пред Даг, когато по залез си дойде от сала. — Като се върнем в Клиъркрийк, вече ще знам кои са за разплод. Дали конят на мама ще е готов да ги заплоди до следващата есен? — Очите му блестяха.