Лоис Бюджолд - Хоризонти

В този момент се приближи Индиго.

— Даг? Идваш ли, да те чакаме ли, какво да правим?

Даг махна с ръка.

— Идваме.

Сумак вдигна очи към зелената каруца пред тях и попита:

— С тях ли си? Но те са фермери!

— Друга дълга история. Скоро ще спрем за през нощта, искате ли да останете при нас?

Тя погледна партньора си и отвърна:

— Бяхме решили да стигнем до… няма значение. Разбира се. Искам да чуя всичко.

Даг остави Фаун да запознае — отсъстващи богове! — новата си племенница и Рейз с Индиго, който бързо препусна напред, за да съобщи на другите какво става. Бар остана да си говори с Рейз, който не бе много по-млад от него, а Даг, Сумак, Фаун и Аркади поеха напред.

— В интерес на истината, чичо Даг, ти си виновен, че прекарах зимата в Ню Елм — призна Сумак.

— Така ли? Че аз дори не съм стъпвал там.

Тя се ухили.

— Нали знаеш, че ти си виновен за всичко? Не, причината беше бракът ти. Както знаеш, баба ме притиска да доведа съпруг, който да помага в шатрата, а нали знаеш колко й е „приятно“, че съм в патрула.

Даг кимна с разбиране на саркастичната забележка. От всичките му грехове да даде кураж на племенницата си да постъпи в патрула бе най-големият. А той дори не го беше направил нарочно.

— Напоследък дори татко май е на нейна страна. Поне не е на моя, не че някога е бил на моя, но няма да познаеш кой наклони везните.

— Омба ли? — След като най-големият й син вече си имаше брачна връв на ръката, а двете й по-малки деца бяха чираци и ухажваха подходящите хора, Даг не предполагаше, че снаха му е твърде притеснена.

— Мама? Не, разбира се! Нали знаеш, че когато в семейство Редуинг започне скандал, тя излиза да си четка коня. Вероятно така е оцеляла през всичките тези години. Феърболт! Самият Феърболт! — Тя поклати глава, припомнила си предателството му. — Шегувах се с него кога ще се открие поредното място за капитан — е, отчасти се шегувах, отчасти намеквах, нали знаеш как е, когато се опиташ да измъкнеш някаква информация от Феърболт — и той ми каза да имам готовност веднага щом се върна към патрула от детските си години. След това се раздрънка за Масапе и баба Мари.

— Ясно — въздъхна Даг.

— Ти не си там и няма зад кого да се скрия, така че май съм най-новата мишена за сватовниците от семейство Редуинг.

— Ти си следващата глава на рода Редуинг.

Тя тръсна глава и плитката й се люшна.

— Няма ли да е мама?

— Май Кумбия открай време приема майка ти като домакиня.

— Отдавна съм замислила, след като баба почине, да си сменя името на Уотърстрайдър. Просто за да й дам да разбере. Не че тя ще разбере, нали?

Аркади изгъргори нещо неразбираемо.

Фаун се обърна към него, за да обясни.

— Майката на Даг, Кумбия, е имала само две момчета, Даг и Дар. Убедила Омба Уотърстрайдър да промени името си на Редуинг, когато се омъжила за Дар, с надеждата да роди момиче, което да продължи името на рода. Нещо като осиновяване.

Сумак поклати глава.

— Тъй като мама била най-младата от шест момичета, в лагера на езерото Хикори има повече от достатъчно представители на рода Уотърстрайдър. Братовчедите ми са поне сто. А като знам какъв инат е баба, ще живее поне още четирийсет години, а тогава вече ще ми е все едно. Но понякога наистина ме вбесява. Чичо Даг така и не направи нещо, което да я зарадва.

Даг не искаше да обезкуражава една от малкото си защитници, но пък животът го бе направил по-мъдър.

— Животът на Кумбия не е бил лесен. Нито пък й е дал нещо, поне не и нещата, които е искала.

Сумак сви рамене и въздъхна.

— Знам. От всичко, което ме дразни у баба, най-трудно издържам моментите, когато започне да се оплаква от живота си. Не я слушай, чичо Даг.

„Напълно съм съгласен с теб“ — помисли той и попита:

— Как са Катагус и Мари?

Сумак се пооживи.

— Все намират за какво да се разправят. Много обичам Катагус. Истината е, че ако мога да имам брак като на Мари или Масапе, нямаше да е толкова зле.

— Кажи, Сумак — обади се Фаун, — откъде взе змийските кожи?

Сумак се ококори.

— А пък това беше най-странното, което съм виждала! Решихме да минем напряко през Пустошта, за да излезем по-бързо на Северния път, минавахме през една река и открихме удавените змии.

— Полуудавени — прозвуча горчив глас и Даг погледна през рамо към Рейз, който не криеше колко му е неприятно.

— Казах ти да използваш усета си за същност — отвърна Сумак без следа от съчувствие. — Както и да е, спряхме и събрахме, колкото можахме. Кожите ще ни донесат добри пари за сала.