Лоис Бюджолд - Хоризонти

Сумак се обърна към него. Очите й бяха спокойни и много умни.

— Хм. Значи си имал нещо наум, когато си напуснал Хикори. Не е било единствено заради начина, по който роднините са се отнесли към булката ти, така ли, чичо Даг?

Аркади трепна, когато чу тези думи, стисна устни и се заслуша в разговора.

— Не го научих от татко — продължи Сумак. — Той даде ясно да се разбере, че си й отдал сърцето си. Единствено Феърболт намекна, че има още нещо. Също и Мари.

— С Феърболт говорихме надълго и нашироко за проблема, преди да замина — отвърна Даг. — Той разбра. Светът около нас се променя, така че не можем да гледаме отстрани. Да намерим нов баланс не е работа за един човек, но някой трябваше да положи началото. — Той си пое дълбоко дъх. — Не знам дали постъпвам правилно, но знам, че съм се отправил в добрата посока.

Рейз не бе казал и дума, но поне слушаше. Това бе достатъчно.

Дървесните жаби тук бяха невероятно шумни, отбеляза Даг, докато завиваше към хамбара, за да обиколи, преди да си легне. Спря, когато над гласовете им чу подвикването на Уит.

— Чакай, Даг.

Младежът носеше фенер и наклонил глава на една страна, слушаше жабешкия хор.

— Идва ми да си натъпча ушите с памук. Доволен съм, че не ми се налагаше да ухажвам Бери, докато голият ми задник кисне в някоя локва и се надвиквам с останалите, докато тя не се смили над мен.

Даг потисна смеха си.

— Много живо го описа! Може би затова женските жаби сами избират половинките си. За да ги накарат да млъкнат.

— Може би.

Даг отново пое напред, но спря, понеже Уит се обади отново:

— Даг, не ти ли се струва, че Фаун е малко напрегната? Обикновено е по-весела.

Даг се обърна стреснато.

— Така ли ти се струва? Нали всеки ден ми е пред очите, може да не съм забелязал. А пък същността й е толкова ярка заради промените, че прикрива всичко останало. Мислех си, че се държи, но щом казваш…

— Какви промени? — Уит се намръщи.

— Значи още не ти е казала?

— Какво да ми каже?

— Ами… — Даг прецени, че има право да съобщи новината.

— Чакаме дете. — Щеше ли да предизвика съдбата, ако кажеше „първото ни дете“? — В началото на зимата. Фаун казва, че ще е около моя рожден ден, но според мен това е доста рано.

Уит отстъпи крачка назад и зяпна, след това се разсмя.

— Браво! Ще стана вуйчо! А Бери ще е вуйна. Леле! Нямам търпение да им кажа вкъщи. — Черните му вежди се свъсиха. — Чакай малко. Ами онези номера, които ми каза, преди двамата с Бери да се оженим, за да се поотложат нещата?

Даг се надяваше Уит да не види как се е изчервил.

— Никога не съм казвал, че са безпогрешни. Дори при Езерняците се случват грешки.

— Сигурно.

— Нещо се бях… поразсеял.

Уит, мътните го взели, се изкиска. Даг не му обърна внимание, вирна брадичка и пое напред, но Уит закрачи след него.

— Ако е бременна, значи всичко е ясно — заяви Уит, доволен, че тайната е разгадана. — Сигурно е станала избухлива.

— Не съм забелязал.

Продължиха смълчани.

Случайно ли бе станало, или нарочно? Даг се надяваше собственият му ум да не му върти номера. Каква заплаха бе забелязал в Ню Мун Кътоф, за да пожелае съпругата си толкова сляпо точно в този момент? Заплахата да води лек живот ли? Трябваше да признае, че предложението за живот като на Аркади — спокоен, подреден, бе истинско изкушение. Но не и там, не на юг.

Прецени времето. Бяха изминали толкова мили, а малкият огън в утробата на Фаун нито избледняваше, нито угасваше, държеше се с типичната за Искрицата решителност. „Може да е момиче — помисли си той. — Силна като майка си.“ Може би вече беше безопасно да мисли за новата искрица като за човек, неповторим, жив. Може би. Сърцето го стегна, когато старите граници на сигурност и спокойствие се разкъсаха.

Дори да се беше получило съвсем случайно, той не съжаляваше.

Пет дни по-късно Даг отново мислеше по този въпрос.

Не бяха допуснали грешка, просто мислите им бяха потекли в друга посока. Това нямаше нищо общо с нещата, които си представяше, когато с Фаун заминаха от езерото Хикори — дори му беше трудно да си спомни какво точно си е представял — само двамата, пролетта напъпва, а двамата имат достатъчно време да се отдадат на ласки. Целта на пътуването бе да видят нови неща, защото старите не отговаряха на новите задачи, които ги чакаха. Не можеше да се оплаче, че действителността е надминала представите му.

Обърна се на седлото, за да погледне кервана. Шестнайсет човека и двайсет и пет животни бяха почти колкото пълен патрул, но тези не бяха минали обучението на патрулни. Не бе сигурен как стана така, че го избраха за капитан на патрула. Въпреки това отново използваше старата си система да издава колкото е възможно по-малко заповеди, защото хората започват да ги очакват и забравят, че могат да мислят и действат сами.