Лоис Бюджолд - Хоризонти

— Олеле!

Той отвори широко очи и отвърна на целувката, прегърна я, после я пусна и чак тогава посмя да си поеме дъх.

— Богове, какво облекчение! Мислех, че ще побеснееш, Искрице.

— Затова ли го изтърси така? — Тя го наблюдаваше объркана и малко уплашена. — Признавам, че не бих избрала точно това време и място, но пък бебетата никога не идват по поръчка. Не и ако имаш акъл в главата. Не се ли радваш?

Той отново я притисна до себе си.

— Във възторг съм. Нямам думи. — Поколеба се. — И съм много изненадан.

— Но ние сме женени. Знаехме, че един ден това ще се случи, нали затова е бракът? Изненадан си сега, но не и в бъдеще. — Тя сбърчи нос. — Май е същото, както когато патрулираш и търсиш злини. Тъкмо за тях си тръгнал, но се изненадваш, когато се натъкнеш на тях.

Дълбокият му смях я накара да се почувства по-уверена.

— Не бих направил точно такова сравнение, Искрице! — Смехът му утихна. — Но със сигурност съм уплашен.

— Уплашен ли? Преследваш ги толкова години. Бих казала, че си смел!

Той поклати глава и се затвори в себе си, сякаш търсеше стар спомен.

— За смелост и дума не може да става, по-скоро развиваш някаква безчувственост. Все едно губиш връзката си със света. А сега… богове, толкова съм развълнуван, че едва дишам.

Обсипа лицето й с целувки, бързи и настойчиви.

— Но няма да ти кажа колко съм уплашен.

Тъкмо се канеше да го успокои с „Всичко е наред, Даг!“, когато се сети колко сложно е положението им в момента и вместо това рече:

— Когато бебето е на път, то избира времето, не ти. Просто трябва да се пригодиш.

Притисна пръсти към устните му, за да му попречи да й възрази. Бащата на първото й дете се страхуваше да не се лиши от удобствата си. Когато му съобщи, той се ядоса, отхвърли я и дори я заплаши.

А пък мъжът до нея в леглото бе готов да преобърне целия свят, за да създаде безопасно място за второто бебе. Или поне щеше да направи всичко по силите си.

Знаеше, че най-добро е средното положение, но след като можеше да сравнява, предпочиташе отношението на Даг.

— Невероятен си, Даг — прошепна тя.

Той я прегърна.

Тя зарови нос в космите на гърдите му, след това реши да се възползва от съпруга си Езерняк.

— Я кажи! Момче ли ще е, или момиче?

— Прекалено рано е, за да разбера от същността му. Трябва да минат още няколко седмици, за да кажа със сигурност. — Целуна я отново и добави: — Ако е момиче, ще продължи името. — Опитваше се да говори небрежно, за да прикрие интереса си.

— Ако се омъжи за фермер, ще приеме името на съпруга си — изтъкна Фаун.

— Момчето, което се ожени за нашето момиче, ще трябва да приеме нейното име — и точка по въпроса!

Тя се изкиска.

— Колко си категоричен!

Той се изчерви.

— Май се поувлякох, Искрице.

Така си беше.

Несигурността започна да измества радостта от изненадата. Когато се опита да си представи раждането, веднага изникна въпросът „къде“. Между новината и мечтите за сватбата на детето ги чакаше много работа. Двамата трябваше да уредят живота си. Всяка есен във фермата се запасяваха с провизии и тя се беше научила да планира предварително, да подрежда бъдещето. Това бе единият начин. Но животът я бе научил и че може да последва дългокракия си съпруг Езерняк през половината континент. И все още я учеше. На въпроса „Как ще се справим?“ нямаше простичък отговор.

Той отдръпна ръка от корема й и си намери по-интересно място надолу. Тя разтвори крака, за да му направи място, след това се поколеба.

— Нали няма опасност… Едва ли, защото повечето хора на този етап дори не знаят.

— Точно така — отвърна убедено той. — Вече питах.

— Кого?

— Аркади.

— Аха. — Тя премисли отговора му, като се опитваше да не се разсейва. — А той знае ли, че аз съм… Олеле. Да. Разбира се, че той е разбрал сам. — Тя мигна. — Чакай малко. Значи всички знаят освен мен. И Бар и Ремо ли знаят? И… — Този път го удари, но бе закъсняла.

— Усет за същност — въздъхна той. — Просто приемаш нещата. — Близна врата й. — Усмихваш се.

Подозираше, че се е ухилила като катерица, напълнила бузите си с ядки.

— Дотук с достойнството ми.

— Не забравяй да се радваш.

Тя си припомни какво й бе казал, когато планираха първата си брачна нощ — че тя ще остане незабравима, докато останалите ще се слеят в една. Оказал се беше прав, макар все още да не бяха минали хиляда дни. Отвори и ума, и сърцето, и тялото си за него, за да е сигурна, че освен всичко друго ще помни колко силно я обича.