Лоис Бюджолд - Хоризонти

— Повече, отколкото си мислиш.

— Значи има начин да спасим положението. Не можем ли да накараме тези фермери да се закълнат, че не си стъпвал тук?

На Даг му се искаше — за Фаун беше очевидно — да изкрещи: „Не“ и да приключи с въпроса. Само че дългогодишните навици на патрулен си казаха думата.

— Няма смисъл, Нийта. Антан ще научи истината за нула време. Нямам намерение да лъжа. Но съм готов да се помоля, ако смяташ, че има смисъл.

— Ами… — Нийта едва се сдържа да не тропне с крак. — Не можеш ли вече да тръгваш?

— Още не. Още един ден подсилване на нервите ще се отрази на Спароу по-добре от цяла седмица на легло. Някога виждала ли си болен от тетанус, Нийта?

Тя поклати глава. Устните й бяха стиснати.

— Не, но съм чувала, че е много тежко.

— Правилно си чула. — Даг се протегна. — Остави ме аз да се разправям с капитана ти, Нийта. Всичко се случва по-бързо, отколкото ми се искаше, но все някога този въпрос трябваше да се реши. Най-добре е да го изясним сега.

— Ти… ти си пълен глупак!

— Семейство Бриджър ще ти позволят да използваш обора им. Върви се погрижи за коня си, патрулен — въздъхна Даг. — Доста си го поозорила тази сутрин.

— Очевидно напразно — измърмори гневно Нийта, обърна се и поведе потния кон.

— Щеше да е по-добре, ако Аркади не се беше опитал да ме прикрие — каза тихо Даг. — Не очаквах подобно нещо. Дали е излъгал? Богове! Пак ще стане като на езерото Хикори. Много се извинявам, Искрице.

— Не е същото — заинати се Фаун.

— Но е нещо подобно. Мътните го взели. Де да имах повече време да си извоювам мястото, да убедя всички. Обмислях идеята за лечителска шатра на фермерския пазар, още повече че е напълно безопасно, след като знаем как да се справим с омайването. За две или три години щеше да работи на пълни обороти и щеше да е покълнало семенце, когато се отправим отново на север.

— Добър начин да покълнат идеи — реши Фаун. — Ще се получи единствено ако останеш да ги поливаш и ториш и да ги почистваш от гъсеници.

— Хм. — Той я целуна по косата. — Нищо не е лесно, нали, Искрице?

Час по-късно усетът за същност на Даг се сблъска с този на капитан Булръш. Даг излезе на верандата и се облегна на колоната до стълбите. Фаун се настани в краката му, подпряла брадичка на малките си юмручета. Намръщената Нийта застана до Даг. Възрастните от семейство Бриджър също излязоха на верандата. Татко Бриджър и Ларк бяха от двете страни на входната врата, кръстосали ръце на гърдите си, мама Бриджър се поклащаше в люлеещия стол, забравила за плетката си, а Чери и Финч стърчаха от двете й страни.

— Предполагам, че капитан Булръш иска да поговори с мен. Много ще съм ви задължен на всички, ако не ни прекъсвате — обърна се Даг към семейство Булръш. — От това зависи мястото ни с Фаун в лагер Ню Мун.

Финч наведе глава, погледна Фаун, която го бе научила на много неща за Езерняците през изминалите четири дни, и каза:

— Много се извинявам. Нямах представа.

Даг му се усмихна през рамо.

— Дори да имаше, щеше ли да постъпиш различно?

Финч погледна към прозореца на стаята, където племенникът му спеше спокойно.

— Едва ли. Не, нямаше.

— Аз също.

Малкият патрул Езерняци пресече поляната пред къщата. Капитанът не беше сам, беше повикал приятеля си Тап да го придружи. А сигурно и за да е свидетел на събитията. Даг не се изненада, когато видя Бар и Ремо. Младежите не скриха облекчението си, че Даг и Фаун са във фермата, макар че присъствието на Нийта ги учуди. Четиримата спряха конете в калния двор пред верандата.

Както бе на седлото, Антан Булръш бе почти еднакво висок с изправилия се на верандата Даг. Не слезе от коня, но отпусна юздите и изправи рамене. Личеше му, че е уморен, напрегнат и объркан. Ако бе по-млад и не чак толкова изтощен, сигурно щеше да е много по-ядосан. Даг отлично разбираше състоянието му.

Стрелна Нийта с такъв поглед, че момичето трепна, и изръмжа:

— Какво търсиш тук, патрулен?

Тя вирна брадичка.

— Не съм дежурна, сър. Мога да ходя където поискам.

— Сериозно?

Тя не отговори. И добре, че премълча. Антан се обърна към Даг и продължи:

— Виждам, че информаторът ти е пристигнал преди нас. Кажи, северняко, кой от слуховете е истина? Жена ти ли беше избягала, или реши да проявиш състрадание?

— Петгодишно момче имаше тетанус, капитане. — Даг докосна слепоочието си с пръсти — обичайния поздрав, — макар в момента да бе напълно излишно.

Капитанът се намръщи. Очевидно разбираше, че проблемът е сериозен. Протегна усета си за същност към ъгловата стая, след това кимна.