Лоис Бюджолд - Хоризонти

— Ясно. Човек все пак трябва да знае истината.

А истината бе, че той предпочиташе фактите да са други.

— Казах му, че няма начин Фаун да е избягала — заяви Ремо.

— Да, ама можеше да е отвличане — обади се неубедително Бар. Дали пък не се шегуваше — човек никога не бе сигурен, когато ставаше дума за Бар. — Изглеждаше по-правдоподобно.

Антан замахна рязко с ръка, за да ги накара да млъкнат.

Татко Бриджър пристъпи напред и каза:

— Без този дългурест господин и малката му женичка днес щяхме да погребваме внука.

Даг протегна лявата си ръка, за да му даде знак да мълчи.

— Не е ли по-добре да поговорим насаме? — изръмжа капитанът.

— Те са на собствената си веранда — изтъкна Даг. — Дворът е техен.

Антан се огледа недоволно, но не можеше да отрече истината.

— Не е ли крайно време — намеси се остро Фаун, — да представим всички, за да нямат извинение да се гледат по този начин? — И през следващите две-три минути тя запозна присъстващите и каза по няколко думи за всеки. Когато завърши с Тап, след като бе разказала за проблема му, бе ясно, че планът на Антан да се държи като строг капитан на патрул му се е изплъзнал.

Антан огледа фермерите, намръщи се и се опита да спаси положението.

— Кажи, Даг, колко души знаят за малкото ти пътешествие? Освен присъстващите тук. Има ли роднини, съседи?

Отговори Фаун:

— И съседите, и омъжените сестри, и роднините по брак — всички, които се отбиха, за да ни помогнат през последните дни. При фермерите е така.

— Ясно. Значи няма начин да опазим тази работа в тайна.

— За съжаление няма — потвърди Даг. — Вече обясних на Нийта. Само че това не е пълната картина.

Нийта погледна през рамо към семейство Бриджър и мигна объркано.

Антан я погледна строго, сякаш искаше да каже: „С теб ще се разправям по-късно“. Обърна се към Даг.

— Аркади не ти ли забрани да се занимаваш с подобна дейност?

— Даде ми да разбера, че не е за препоръчване, и ми обясни защо. — Даг се поколеба. — Само че аз не можех да откажа на момче, което страдаше толкова много, а след това да продължа да си живея безпроблемно.

Антан очевидно се впечатли, но не достатъчно.

— Ако се повтори случилото се в Хачет Слау, моите патрулни ще са тези, които трябва да оправят проблема. — Погледна Тап и Нийта. Да не би да очакваше нечия глава вече да е счупена? Или още по-лошо?

Даг също бе развълнуван, но не колкото него.

— Добра идея, изпълнена недостатъчно добре, не е същото като лоша идея. С умението да отомайваме старата идея на Аркади да бъде направена медицинска шатра на фермерския пазар няма да причини бунтове пред портата на лагера. Събитията от Хачет Слау няма да се повторят.

Антан се намести на седлото.

— Ти това ли си намислил?

Даг кимна. Богове, това ли бе времето, мястото и човекът, с когото да води този спор? Нямаше значение, трябваше да продължи.

— Защото един ден, когато вече няма злини — когато това зло вече не ни тормози, — какво ще стане с нас, Езерняците? Докато наблюдавах тукашния патрул, видях доста възможности. Не е рано да започнем с нови неща, особено тук. В много отношения Югът е онова, което очаква Севера.

Антан седеше неподвижен, също като човек, който се опитва да се пребори с мислите си.

— Чуй ме добре, северняко. Мой дълг е да пазя Ню Мун Кътоф. Трябва да защитавам лагера, за да не бъдат съсипани традициите и да не се изгуби кръвната ни линия.

Даг изсумтя.

— Традиции ли? Нима? Ти къде си бил на размяна като млад патрулен, Антан?

— В Саут Сийгейт — отвърна с неудобство капитанът.

— Доста на юг, вместо на север. Кажи ми, кога организирахте последното посвещение в Ню Мун? Ако държахте чак толкова на традициите, щяхте да подпалите всяка къща в лагера, защото по традиция Езерняците не защитават. Те бягат. Ню Мун е точно толкова беззащитен, колкото и съседните ферми. А ти нямаш нищо, на което да се опреш.

Антан се намръщи към Фаун.

— Бих казал, че у теб блика нов интерес да защитаваш онова, което е пред теб, Даг.

Даг сви рамене.

— С удоволствие бих се върнал в Ню Мун, за да продължа обучението си.

Не погледна искрящата същност на Фаун, която бе до него, изпълнена с вяра в уменията и правотата му, както обикновено. „Отсъстващи богове, трябва да съм щастлив, че е така.“

— Ще се закълнеш ли, че повече няма да вършиш подобни неща? — Антан махна към фермата на семейство Бриджър.

Последва кратко мълчание.

— Ще мога ли да направя лечителска шатра, за да не се промъквам тайно?