Лоис Бюджолд - Хоризонти

— Хора като капитан Булръш още помнят какво е било, Аркади също. — Даг поклати глава. — Според мен Антан усеща, че старият ред започва да отстъпва, и не може да предложи нищо друго на негово място, затова единственото, което му остава, е да стане още по-непреклонен. Има много хора като него.

— Даг се опитва да промени всичко това — вметна гордо Фаун.

— Не бързай да ме хвалиш, Искрице. Един човек не може да промени света, както не може да промени и посоката, в която духа вятърът. Най-много да определи посоката и да отплава натам. По този начин ще запази товара си.

Той се намръщи.

— Ох, какви ги дрънкам и аз. Това за вятъра и водата са глупости. Нищо чудно, че всичко ми се изплъзва. Имам нужда от здрав фермерски разум, за да стъпя на земята, Искрице. Всичко зависи от времето. А аз не разбирам времето, усетът за същност не ми помага: той също се оплита във времето като останалите неща. — Погледна недоумяващите лица около масата и наведе глава. — Извинявайте. Прекалено много зимни нощи съм бил патрулен и единственото пред погледа ми са били звездите. Така човек се отчуждава от другите.

Фаун имаше чувството, че чува мислите, които се въртят в главите на семейство Бриджър. „Напълно луд“, казваха погледите им, макар те да мълчаха.

— Какво ще правим сега, Даг?

Татко Бриджър заговори неубедително:

— Двамата сте добре дошли в дома ни. Останете колкото искате.

Ларк кимна, а Чери и мама Бриджър измърмориха нещо за подкрепа.

Фаун се опита да си представи картината. Можеха ли да останат да живеят за постоянно в стаята на нечий дом? Какво щяха да правят? Тя познаваше работата във фермите, можеше да даде своя принос. Само че щеше да има недоволни, ако Даг започнеше да лекува фермери толкова близо до Ню Мун. Ами… бебето? Да го отглежда в дома на друга жена? Чери Бриджър може бе щеше да е чудесен заместител на семейството й и известно време тук щеше да им е добре, но после…

Финч се приведе напред и опря лакти на масата. Беше много сериозен.

— Фаун, помниш ли онези приятели, за които ти разказах? Дето ще отпътуват на север.

— Да.

— Разказах им онова, което научих от теб, и всичко си дойде на мястото. Та реших, че „някой ден“ ще е тази пролет. Мислехме да тръгнем заедно, защото такъв дълъг път не е за сам човек. Сега си оправяме провизиите — Сейдж предложи на любимата си да се омъжи за него и да тръгне с нас. Канехме се да заминем миналата седмица, но нали Спароу се разболя и аз нямаше как да замина. Щях да взема кафявата кобила и две от мулетата, те са моя дял от наследството, и всичките си инструменти…

Татко Бриджър и Ларк кимнаха.

— Сейдж си има каруца, затова ще пътуват по-бавно от керваните. Реших да ги настигна, когато… ами… Решил съм да тръгна.

Ако Спароу беше умрял, Финч щеше да избяга от фермата засрамен. Фаун кимна с разбиране. Мама Бриджър въздъхна.

— Радвам се… — Финч погледна Даг и си пое дълбоко дъх, — че няма да стане, както се опасявах. Въпреки това ми се иска да настигна Сейдж и останалите. Питах се, господине, познавате ли Северния път?

Даг изви вежди.

— Никога не съм го изминавал целия. Яздил съм и съм минавал пеша по някои отсечки.

— Аз пък никога не съм бил на север от Алигаторска шапка.

Това бе най-близкото село — на петнайсет мили нагоре по Северния път. Фаун бе очарована от името. Питаше се дали там наистина продават алигаторски шапки.

— Ами вие, господине — продължи Финч, — ако ще се прибирате у дома си, не искате ли да тръгнете с нас? Можете да ни станете водач. Какво ще кажете? — И погледна Фаун.

— Не знам — отвърна Даг и също погледна Фаун. — Все още не съм лечител, както исках.

Тя прехапа устни.

— Преди беше решен да го направиш, а разчиташе единствено на знанията да лекуваш, придобити в патрула.

— Преди бях пълен глупак. Дори заплаха.

— Заплаха, която носеше щастие на хората. Да не би да си мислиш, че след два месеца с Аркади знаеш по-малко?

— Да. Аркади ми отвори очите за цял един нов свят. Поне съм по-смирен. Помогна ми и създател Вейв, макар да знаех много, защото бях наблюдавал Дар, докато работи, но истината е, че стилът на Вейв е различен. Имам чувството, че някой е разтърсил главата ми като бутилка ябълково вино и тапата всеки момент ще изхвръкне.

— Не е нужно да си най-добрият лечител в седем окръга — рече тя, макар да подозираше, че Аркади може и да е. — Да, Аркади много е вдигнал летвата, но се питам дали това не е гласът на майка ти. Знаеш много добре, че тази жена те побъркваше, Даг. Важното е да си по-добър от онова, на което разчитат хората в момента. И да им бъдеш от полза.