Лоис Бюджолд - Хоризонти

След като се измиха и облякоха, Даг отиде при Спароу, за да му направи ново подсилване. Момчето бе по-спокойно и бяха оставили при него неомъжената му леля, сестрата на Финч и баща му, петнайсетгодишна девойка. След това Фаун и Даг слязоха в кухнята на семейство Бриджър, които се бяха пръснали из фермата, за да си вършат работата. Фаун затопли гърнето с храна, която им бяха оставили, и изпържи шунка и яйца. По средата на закуската Даг вдигна глава и се заозърта. Фаун си каза, че прилича на котка, която оглежда неща, които никой друг не вижда. Езерняци. Нищо чудно, че обикновените хора се изнервяха край тях.

— Какво има?

— Току-що същността ми се сблъска със същността на Нийта. Какво ли прави тук?

— Търси ни.

— Май да. Седни, Искрице, тя има още път. Дояж си закуската. Сега трябва да се храниш. — Усмихна й се с обич.

Тя също му се усмихна. Дълбоко в главата й звучеше развълнуван глас „Бебебебебебе, данеда, кеееф!“ Искаше й се да подскочи, да се втурне да направи нещо, но в момента не можеше да направи нищо, особено тук. Можеше единствено да си яде закуската. Преглътна и последната хапка, след това излязоха на верандата.

В същия момент запотеният кон на Нийта влетя в двора, изпод копитата му се разлетяха пръски кал.

— Даг! — викна Нийта. — Вие сте живи!?

Имаше ли съмнение? Лявата ръка на Даг се плъзна около кръста на Фаун, ала тя така и не разбра дали това е предупреждение.

— Навреме ли идвам? — попита задъханото момиче. Погледна Фаун някак особено и русите й вежди се събраха дали от объркване или… разочарование, не стана ясно.

Даг заговори умишлено бавно.

— Навреме за какво, Нийта? Май ще успеем да ти предложим нещичко за закуска.

Тя махна нетърпеливо с ръка.

— Капитан Булръш е на не повече от час след мен и е полудял. Ако побързаш, ще се измъкнеш.

— Къде да се измъквам и защо? Не мога да повярвам, че Антан Булръш е замислил нещо нередно в това прекрасно утро.

— Не, разбира се, но все още можеш да се върнеш в лагера. Ще се промъкнеш покрай него. Никой няма да разбере, че си бил тук. Богове, трябваше да взема още един кон. Нищо, ще ти дам моя, ако искаш, а аз ще се прибера пеша. — Тя скочи на земята и се качи по дървените стъпала, за да подаде юздите на Даг.

Даг не посегна да ги хване.

— Мислех, че които трябва знаят къде сме. Аркади не е ли получил бележката ми?

— Да, Бар и Ремо казаха нещо. Само че ни казаха чак следващата вечер, когато слуховете бяха плъзнали из целия лагер.

— Така… Би ли започнала отначало, Нийта? — Гласът му бе строг като на капитан. Сигурно го правеше нарочно, поне според Фаун.

Дори така да беше, Нийта изпъна рамене.

— Слушам, сър. Аркади никак не се зарадва, когато заминахте… Имаше ли изобщо болен фермер?

— Тетанус — отвърна кратко Даг.

За момент Нийта явно се почувства неловко, ала продължи:

— Нямам представа какво си е мислил Аркади, но на сутринта, след като вие двамата не се появихте в шатрата на лечителите, каза на Чала, че ви е дал един ден почивка. Само че Нола и Чери се раздрънкаха, че били видели Фаун да се промъква с някакво хубаво фермерско момче в гората и така и не се върнала. Чери разправяше, че не била сигурна, че е станало така, но Нола беше напълно убедена. Аркади само изсумтя.

— Не било станало как? — попита слисано Фаун.

— Че си избягала с фермера, а Даг е хукнал да ви гони.

Нийта сви неодобрително устни, сякаш бе мислила, че това е самата истина.

Фаун ахна от обида.

— Никога…

Даг я притисна до себе си, за да я накара да замълчи.

— После какво стана?

— Клюките от шатрата на лечителите плъзват почти веднага из целия лагер. Същата вечер Бар, Ремо и Тавия ми разказаха за бележката ти и ме накараха да се закълна, че няма да си отварям устата, не че имах нещо против. Мислех, че следата може и да е фалшива, ако ти е причерняло пред очите. Нямам представа как цялата тази каша е стигнала до ушите на капитан Булръш, но на следващата сутрин той влетя в шатрата, за да разбере какво става. Заяви, че нямало да позволи някаква си балада за убийство да управлява областта му.

— Ядоса се още повече, когато разбра истината и че Аркади не го е предупредил — продължи тя. — Доколкото разбрах, двамата се скарали жестоко. Разбраха се да ти дадат време до снощи, за да се появиш и да обясниш какво е положението, а ако те няма, капитанът да тръгне и да потърси отговори. Така и направи днес сутринта. Виж сега… — Нийта протегна ръка към Даг — с Аркади почти успяхме да убедим лагера да ти позволи да останеш за постоянно! Толкова много усилия положи, за да те вземе за чирак, вече не те ли интересува?