Лоис Бюджолд - Хоризонти

Изтръгна се бързо, преди да се оплете, и се озова в неочаквано притихналата стая. Отпусна се назад, огледа се и видя Фаун.

— Колко време бях вътре?

— Десетина минути. Даг, наистина беше невероятно! Виждаше се с просто око как мускулите на горкото дете се отпускат един по един.

Влезе мъж, очевидно по-големият брат на Финч, и загледа малкия, без да мига. Прегърна майката на Спароу през раменете.

— По-добре ли е? Оправя ли се? — попита тя задавено.

— Все още не, госпожо — отвърна със съжаление Даг. — Само временно облекчение. Ще трябва отново да вляза, когато действието премине. С всяко подсилване печеля повече време. Първо трябва да му дадем колкото е възможно повече храна и течности, за да не позволим болестта да го изтощи от глад и жажда. Освен това трябва да почистим по-добре раненото място. Трябва ми преварена вода… Фаун, ще се погрижиш ли? Донесете богата храна, но да не е тежка, за да не повърне…

Фаун кимна.

— Овесена каша със сметана и мед е добре за начало.

— Идеално.

Жените скочиха с готовност, доволни, че има какво да правят. Бащата на момчето — какво му беше името? — Ларк Бриджър, май така се казваше — се настани на мястото на бабата. Финч се облегна на таблата на леглото и затвори очи.

— Татко? Чичо Финч? — прозвуча тъничко гласче.

Ларк стисна ръката на момчето.

— Здравей, птичке песнопойна! — Гласът му беше дрезгав, сякаш непривикнал с подобни нежности. — Радвам се, че си по-добре! Чичо ти Финч доведе този Езерняк, за да ти помогне.

— Изглежда странен — намеси се Финч, — но знае какво прави.

Момчето обърна глава. Сериозни очи се впиха в Даг и леко се присвиха. Изглежда, Спароу се съгласи с преценката на чичо си, защото не се отдръпна, но попита първото, което вълнуваше както Езерняците, така и фермерите.

— Какво е станало с ръката ти?

Даг не обърна никакво внимание на притесненото шумолене на възрастните и отвърна направо:

— Отхапа я един вълк.

— Леле! — ахна Спароу, впечатлен като истинско петгодишно хлапе. — Много ли болеше?

— Да. Но се случи отдавна. Сега вече съм добре. Наистина съм добре, недей да плачеш заради мен. Все още не сме те излекували и ни предстои работа.

Всички го гледаха подозрително.

— Каква работа?

— Точно сега нито ти се яде, нито ти се пие, но трябва да изядеш всичко, което ти донесат. Мускулите ти работят по-усилено, отколкото ако ореш, затова ти трябва храна. След това двамата с Фаун — съпругата ми, красивото момиче, което видя преди малко — ще ти почистим крака.

В известен смисъл Даг бе доволен, че ще свърши тази работа, защото поне за фермерите тя беше нещо разбираемо и смислено. Като се замисли обаче си каза, че не иска Фаун да се приближава до раната, и накара Финч да си измие ръцете, за да е готов да му помага.

— Боли ме навсякъде — простена Спароу и се обърна към баща си.

„Сигурно.“

Въздействието на първоначалното подсилване вече отминаваше и когато Фаун донесе преварената вода, момчето отново бе започнало да се гърчи. Докато тя оставяше нещата, Даг отново направи подсилване. Този път беше по-лесно, тъй като имаше представа какво прави, но усети как същността му се изтощава и изпита страх от предстоящата дълга нощ. Когато приключи, майката се опита да даде на момчето някакво горчиво лекарство. Фаун кимна и каза, че ще му се отрази добре. Затова пък не разбра защо съпругът й предпочита Финч да му помага, а не тя.

— Не искам! — хленчеше Спароу, докато го обръщаха, за да поставят крака му върху кърпата в скута на чичо му. — Ще боли! Татко, не им давай!

— Уверявам те, че ще боли много по-малко, отколкото ухапването на вълк. Не те лъжа — каза Даг.

Момчето се поуспокои и Даг се удиви как добре подбраното уверение успокоява децата. Фаун разбра какво е намислил и му се усмихна.

Даг направи подсилване на малкото краче, постара се да притъпи усещанията на нервите и се наведе, за да свърши неприятната задача. С острия скалпел на Аркади разряза отново раната и със спринцовка, пълна с преварена вода, и помощта на подсилване проми отровената плът. С Финч работеше по-трудно и бавно, отколкото с Фаун, но резултатите бяха добри. След това подаде старите превръзки на бабата, за да ги извари или изгори. Отново си изми ръцете и си спомни за Аркади. Беше време за пореден път да се заеме с нервите на момчето.

Последователността бе ясна. Десет минути подсилване им осигуряваха двайсет минути облекчение, през които жените насилваха Спароу да се храни или пък малкият лежеше отпуснат. Щом спазмите започнеха отново, Даг коленичеше, навеждаше глава и отново изпадаше в транс. Температурата на малкия оставаше все така висока, но поне осигуряваха време, за да може тялото му само да се пребори. Следваше нова кратка почивка и лечението започваше отново.