Лоис Бюджолд - Хоризонти

Не биваше да насилва късмета им, така че когато приближиха езерото, нареди на Финч:

— Остани в тази долчинка. Домът на Аркади е на стотина крачки. Ще доведа Даг или… ще се върна да ти предам какво е казал. Може да се забавя малко.

Той кимна, клекна до едно паднало дърво, обърна лице към слънцето и затвори очи. Фаун забърза по пътеката.

Даг и Аркади тъкмо привършваха обяда и прибираха останалата храна в кошницата. Добре че момчетата от Олеана бяха запрашили нанякъде.

— Фаун? — възкликна изненадано Даг. — Мислех, че си на пазара. Гладна ли си?

Тя поклати глава.

Той се поколеба и я погледна по онзи пронизващ, типичен за него начин. О, богове, изглежда, кожата й беше прозрачна като стъкло.

— Добре ли си?

— Случи се нещо — каза му тя, без да поглежда Аркади. — Може ли да поговорим насаме?

— А-хм — прокашля се Аркади и вдигна вежди. — Аз трябва да се върна в лечителската шатра, Даг. Ти не бързай. — Махна с ръка, взе кошницата от масата и излезе. Оказа се по-лесно, отколкото бе очаквала. Поне засега. Не бе сигурна, че е хубаво. Изчака стъпките на лечителя да заглъхнат по пътеката.

— Фаун — започна бавно Даг, — има нещо…

Тя го прекъсна.

— Даг, ужасно е!

— Какво? — стресна се той. — Не, Искрице, едва ли е чак толкова зле. Ще съм до теб и…

— Става въпрос за горкичкия племенник на Финч Бриджър. Стъпил на пирон и има тетанус. Даг, знам, че на Аркади няма да му стане приятно, но не може ли да отидем да го видиш? Той е само на пет!

Даг мигна. Мълчеше. След това мигна отново.

— Кой?

Фаун бързо разказа онова, което бе научила от Финч.

— Може ли да отидем? Смеем ли? Лечителите Езерняци умеят ли да лекуват тетанус?

Даг заговори мъчително бавно:

— Четох за подобни случаи в записките на Аркади. Подсилват нервите и между спазмите дават много течности и храна, за да поддържат пациента жив, докато мине най-лошото. Аз лично съм се натъквал на два такива случая. Първата беше жена на езерото Хикори — след раждане. Хохари успя да я излекува, не знам как. Не съм присъствал, чух ги да говорят какво било станало. Следващия път един патрулен имаше тетанус, докато прочиствахме пустошта в Лутлия. Лечението беше несполучливо. Той сподели смъртта си. Не го направи веднага, а чак когато не издържаше повече.

— Ще можеш ли да се справиш с нервите? Въпреки че никога не си виждал как става?

Даг въздъхна дълбоко и се почеса по главата.

— На колко каза, че е?

— На пет.

— Отсъстващи богове! — възкликна Даг.

— Фермата на семейство Бриджър е на десетина мили. Финч има каруца. Мислиш ли, че можем да стигнем, преди Аркади… не, май няма да стане.

Даг поклати глава.

— Може да отнеме дни, за да излекуваш някого от тетанус, а може и да е много по-малко.

— За нула време ще събера каквото ни е необходимо за ден-два.

— Предпочитам ти да останеш.

— И да обяснявам сама на Аркади? — Тя тръсна глава. — Да не си посмял да ме оставиш сама! Той ще ме направи на нищо. И без това ще ни трие сол на главата, когато се върнем. Както и да е, истинска лудост е да те изпратя при фермерите съвсем сам. Поне ще им обясня онова, което не знаят за Езерняците.

— Права си. — Той я гледаше, без да мига. — Болестта не е много заразна и ще си в безопасност.

— Разбира се!

— Но няма да се приближаваш до детето.

Тя го изгледа учудено. Защо беше толкова предпазлив? Нямаше значение. Щом пристигнеха в дома на семейство Бриджър, тя щеше да се справи с всичко, както обикновено. Облиза устни и му зададе най-важния въпрос.

— Даг, сигурен ли си? Ако не си, ще пратя Финч да си върви. — Можеше поне това да му спести. — Заради това може да изгубиш Аркади.

Той й се усмихна и прокара палец по топлата й буза.

— В такъв случай цената е прекалено висока, а аз съм прекалено стар и беден, за да си го позволя.

Тя кимна и преглътна буцата в гърлото си.

— Тогава да се приготвим.

Влезе в стаята им, за да събере някои неща, а той отиде в работното помещение на Аркади, за да вземе необходимото. Не беше поискал разрешение и Фаун предполагаше, че Аркади няма да е никак доволен. Върна се в хола и завари Даг да пише кратка бележка на лечителя: обясняваше, че са го помолили да излекува болно момче и да не очаква веднага завръщането му. Не споменаваше думата „фермер“, но не беше и излъгал.

Тя поведе Даг към долчинката, където чакаше Финч. Щом ги чу да приближават, той скочи и избърса с ръкав мокрото си лице.

Погледна смаяно Даг и ахна.

— Това е Даг — представи го Фаун и стисна лявата му ръка. Наблюдаваше предизвикателно Финч в очакване да се втренчи в куката. Само да посмееше да каже и дума за възрастта на Даг или че тя е прекалено ниска и млада…