Лоис Бюджолд - Хоризонти

Даг кимна любезно и каза:

— Здравей, Финч.

— Господине! — изхлипа Финч. — Вие сте… — Младежът извърна поглед, след това го насочи към напрегнатото лице на Фаун. — Не очаквах да сте… такъв…

— Свиква се — прекъсна го сопнато Фаун, но бързо се овладя. Финч и без това си имаше достатъчно тревоги и не бе нужно да му казват, че заради него може би жертват обучението на Даг. — Много мислих. Най-добре да заобиколим и да се видим при каруцата в края на пътя, далече от пазара.

— Не че има кой знае какво значение, Искрице.

— Няма нужда да предизвикваме излишни въпроси и приказки.

Финч закима енергично.

Според Даг фермата на семейство Бриджър не беше толкова приятна и богата, колкото на Фаун в Уест Блу — беше по-малка и разхвърляна, дворът бе все още кален от зимните дъждове. Поне имаше всичко необходимо: голям плевник, огромен навес за дърва, странични пристройки, които се ремонтираха, ограждения за крави, прасета и пилета, чиято миризма се усещаше навсякъде. Самата къща беше квадратна, на два етажа, неизмазана. Даг последва Финч вътре с чувството, че се натрапва. Цареше мъртвешка тишина и той си помисли: „Закъсняхме!“ Сам не знаеше дали да въздъхне от облекчение, или да скърби. От горния етаж долетя стон, последван от женско ридание, и той отпусна усета си за същност.

Качиха се бързо в пълната с хора стая на горния етаж. В огромното легло се мяташе момче. Устните му бяха посинели от болестта, вратът му се беше вцепенил, дъхът му излизаше със свистене. Млада жена, очевидно силно разтревожената майка, го галеше и се опитваше да успокои напрегнатите му мускули. Навъсената му баба бе седнала от другата страна на леглото и го държеше за ръката. Личеше й, че е изтощена.

И двете погледнаха Даг и очите им се изпълниха със страх и отчаяна надежда. Преди няколко дни, помисли си патрулният, щеше да е само страх. Той преглътна и привлече Фаун пред себе си като щит. Усетът му за същност бе притеглен към болката, която се бе съсредоточила в центъра на леглото.

— Фаун — прошепна той, — оправи се с тях. Трябва да прегледам момченцето.

Пусна я и тя пристъпи напред, усмихна се и поздрави.

— Здравейте! Аз съм Фаун Блуфийлд, а това е съпругът ми Даг Блуфийлд. Сигурно Финч ви е разказал, че се запознахме на фермерския пазар край Ню Мун. Даг се обучава за лечител в лагера.

Добре че им каза, че се обучава, за да не очакват чудеса, каквито дори Аркади не можеше да направи. Жените се представиха. Майката беше Чери Бриджър, а бабата — госпожа Бриджър. Майката на Финч не откъсваше поглед от безотговорния си син, довел Езерняка. Очевидно прегрешенията му се трупаха едно след друго.

— И така — побърза да продължи Фаун, — първо Даг трябва да провери състоянието на същността на малкия Спароу, след това ще разберем какво може да се направи. Госпожо, пуснете го, ако обичате… — Тя стисна устни и дръпна бабата, за да не пречи на Даг.

— Свали ми приставката, Искрице. Няма да ми е необходима. — Фаун кимна, нави левия му ръкав и започна да разкопчава катарамите. Той сведе глава към нея, но без да престава да наблюдава другите с крайчеца на окото си. Докато гледаха как миловидната Фаун се занимава със страховитата на пръв поглед кука, пациентите фермери се успокояваха. Даг не бе сигурен дали става така, защото се разсейват, или защото това им показва, че и той е уязвим. „Всички сте виждали как мъжете навиват ръкави, за да се хванат на работа. Вижте сега какво ще стане!“

Разтри червените следи от каишките и пристъпи към ококорените жени. Дори не се опита да поздрави петгодишното момче, тъй като то се гърчеше от болка и нито щеше да го чуе, нито да го разбере. Прошепна на Фаун:

— Ако ти се стори, че съм влязъл прекалено дълбоко или продължавам прекалено дълго, плесни ме по главата, както направи Аркади онзи път. Ама силно. Ще го направиш ли?

Тя кимна. Даг коленичи до леглото и светът около него бавно се стопи, когато остави същността си да се надигне. Някъде отдалече долавяше веселия глас на Фаун да реди обяснения.

— А сега да ви разкажа за усета за същност на Езерняците…

Същността на детето бе нестабилна. „Влез дълбоко навътре.“ Вече познаваше треската, която бе силна, но съвсем не беше основният проблем. Прободната рана на крака не беше добре почистена и плътта отвътре гореше заради отровата, разпространила се под на пръв поглед здравата кожа. Нервите излъчваха ужасен шум, който предизвикваше силни мускулни спазми. Даг се опита да успокои мускулните влакна с подсилване и усети как се отпускат.