Кристина Скай: Открадни сърцето ми

Знай, че не ми е лесно да напиша всичко това. Но когато го прочетеш, ще бъде прекалено късно, защото вече ще съм мъртъв…

Пустоша Норфък, Англия, Май

Луната беше пълна, духаше силен вятър. Великолепна нощ за отмъщение.

Той седеше на коня си, отпуснал юздите и наблюдаваше далечната сребриста лента там, където пътят извиваше към брега на Норфък.

Облеченият в черно ездач познаваше всяко кътче от местността. Беше я пребродил открай докрай. А сега беше време да осъществи злокобните си планове.

Той плъзна върху лицето си маската от черна коприна точно над белега, който проблясваше край устните му.

Нямаше време за мечти и съжаление. Не и тази нощ.

Тази нощ тъмнината зовеше. Църковните камбани бяха отмерили полунощ и всичко наоколо бе потънало в мрака на сенките.

Беше време най-страшният норфъкски разбойник отново да яхне коня си.

Малката кръчма бе претъпкана с хора. Из въздуха се носеха дим и тръпчива миризма на евтин алкохол.

— Каква е цената за момичето?

Пиянско мърморене посрещна това предизвикателство.

— Хайде, приятели! Вие мъже ли сте, или голобради момчета, за да пропуснете такъв шанс? Момичето е превъзходно, кожата му е гладка като сатен.

Петимата мъже, скупчени около разнебитената маса, се изправиха. Кръвясалите им очи се присвиха в стремежа им да различат по-ясно жената, която се виждаше през дупката на стената. Завесата беше прозрачна, но те виждаха само един пищен силует.

— Кой ще каже, че тя е това, което твърдиш, Милбанк? Добре ни ошушка миналия път, знаеш го. Платих ти триста лири за недокосната девица. Вместо това получих пъпчива нахалница от Фалмът!

— Джентълмени — каза мъжът, който седеше начело на масата. Вулгарните му черти се отпуснаха в заучена усмивка. — Дребно недоразумение, уверявам ви. Предлагам ви недокосната девица — добави сър Чарлз Милбанк и дръпна завесата.

Жената решеше дългата си тъмна коса. Беше облечена с прозрачен пеньоар.

— Ще бъде ли послушна? — попита плешив мъж. — Да не вземе да се разкрещи, като разбере какво ще и се случи.

— Не се безпокойте, тя ще бъде добре подготвена.

— Не твърде добре подготвена, надявам се — каза пияно конте със сурови черти и студени очи. — Не си заслужава да имаш момиче без борба.

— Сякаш се готвиш да спечелиш наддаването, Ренуик. Чувам, че доста губиш напоследък.

— Имам достатъчно, за да победя всеки мухльо като тебе!

— Стига, джентълмени! По-добре кажете цената затова парче в съседната стая. Триста лири? Четиристотин?

— Ами Силвър Сейнт Клеър? — провикна се плешивият мъж и се наведе напред с блеснали очи. — Нея искам!

Останалите замърмориха. Думата Силвър се предаваше от уста на уста.

— Ами да, какво става със Силвър? — попита плешивият. — За да я вкуся, бих платил два пъти по — четиристотин лири, че и повече!

Милбанк се намръщи при споменаването на красивата му балдъза. Отново и отново бе опитвал да пречупи духа й, но тя устояваше всеки път. Проклета да е арогантността й! Проклета да е красотата й, която беше истинско мъчение за него!

Но опърничавата му балдъза скоро щеше да научи кой е господарят. Най-накрая щеше да се отчае и да му се подчини, помисли си самодоволно сър Чарлз.

— Когато му дойде времето, ще наддавате за Силвър Сейнт Клеър — каза той мрачно. — А дотогава залаганията продължават. Разбира се, ако не се по-грижите да наддавате сега, няма да бъдете информирани, когато малката ми балдъза бъде изложена на пазара. И ви уверявам, че това е нещо, което много ще ви липсва, джентълмени.

Стаята бе изпълнена от пронизваща тишина. Всеки един от мъжете бе престанал да диша, представяйки си красотата на Силвър Сейнт Клеър, дрезгавия тембър нагласа й и великолепието на косата й с цвят на бренди и един-единствен сребърен кичур на едното слепоочие.

— За Бога, залагам двеста.

Един от мъжете скочи на крака и хвърли куп банкноти.

— Триста! — Лорд Ренуик го последва, не позволявайки да бъде надминат.

Тъй като залозите бясно нарастваха, сър Чарлз се облегна на стола. На устните му играеше тънка усмивка, а дебелите пръсти на двете му ръце бяха събрани.

Тази вечер стръвта, която представляваше красивата му балдъза, щеше да му донесе много пари. Скоро щеше да види надеждите й разбити и любимата й лавандулова ферма — отнета. Тогава тя щеше да му донесе дори повече от пари…

Гъста мъгла се спускаше над степта. В среднощната тишина се чуваха само пронизителните крясъци на враните и шумът на вятъра. Самотен ездач отчаяно препускаше в мрака.