Петър Копанов - Операция „Риба“

Преторианците са единствените редовни военни части на територията на Италия. Преторианците са само италийци, преминали през специално обучение, и получават три пъти по-голяма заплата от легионерите. Служат по 16 години, а обикновените легионери по 20. Начело на преторианската гвардия стоят двама префекти, назначавани лично от императора по наша препоръка. Над три четвърти от преторианците минаваха на обучение през нашите лагери и всички бяха на специален отчет при нас. Истината е, че ние знаехме всичко, което ставаше в лагерите им. Никакви сериозни заговори никога не е имало между тях. Заговорът на Сеян си беше чиста глупост и ние знаехме всичко за него. Когато дойде моментът просто го елиминирахме. За съжаление имаше и едно изключение — моят далечен роднина Секст Афраний Бур, за който вече споменах малко по-горе. Той се оказа най-голямата ми грешка. Именно той като префект на преторианците помогна на Агрипина да отрови Клавдий. Той унищожи щаба на канцеларията в Рим и закри лагерите и отделите, като се възползва от отсъствието ми от Рим. И като си помисля, че аз го обучавах и назначих на този пост… Чак след като умря от рак на гърлото, осем години след убийството на Клавдий, и мястото му зае Офоний Тигелин, можех отново да дойда в Рим, макар и под друго име, и да възстановя донякъде дейността на канцеларията, разбира се нелегално. Но разказът за това предателство, което докара толкова нещастия на Рим, ще почака.

Сега ще разкажа по-подробно за лагерите за специална подготовка, които изградихме. Те бяха три, разположени съответно до Медиолан, до Антиохия и до Нови Картаген 47 47 Сегашните Милано в Италия, Антакия в Турция и Картахена в Испания — Б.пр. . Бяха изградени като военни лагери на отделни кохорти, така че не будеха подозрение, но достъпът до тях беше само със специални пропуски. В тези лагери се намираха и отделенията на канцеларията, отговарящи за отделните райони на империята. Отделението в Медиолан отговяряше за Италия, Галия, Германия, Британия, Реция, Норик, Илирик, Македония, Гърция с островите, Мезия, Тракия и събираше сведения за племената отвъд Рейн и Дунав и в Британия извън нашите владения. Отделението в Нови Картаген отговаряше за Испания, Лузитания, Бетика, Мавритания, Нумидия, Африка, Кирена и островите на запад от Гърция и събираше сведения за племената на юг в пустинята. То отговаряше и за борбата с пиратите в Mare Nostrum 48 48 Нашето море — така римляните са наричали Средиземно море. Наричали са го също Вътрешно море — Mare Internum, тъй като Рим е владеел цялата му брегова ивица. — Б.пр. . Отделението в Антиохия отговаряше за Азия, Витиния, Понт, Кападокия, Киликия, Кипър, Сирия, Юдея, Арабия и Египет и събираше сведения за Армения, арабските племена и тези на юг от Египет покрай река Нил. То отговаряше и за нашия главен враг — партите. Тъй като най големите ни неприятности бяха на Изток, на това отделение се отделяше специално внимание. Аз самият му бях началник 7 години до момента, когато баща ми се оттегли и аз трябваше да заема мястото му, а моето бе заето от братовчед ми. Основната задача на отделите в тези лагери бе да подготвят войниците от кохортите на претория, а също и офицерите, които бяха на постоянна служба в канцеларията. Там се подготвяха и шпионите, които изпращахме под прикритие извън територията на Римската държава 49 49 Pax Romana — Б.пр. . Подготовката на войниците бе рутинна и продължаваше осем месеца. Включваше специална бойна подготовка и обучение за водене на скрити бойни действия на вражеска територия, както и особености по охраната на щаба и пълководеца. Тъй като за обучение в тези кохорти се подбираха най-добрите войници с поне три години военна служба, които да могат да четат и пишат и да са участвували в поне две сражения, осем месеца са достатъчен период за обучение за войниците от преторията. Не така стояха нещата с офицерите и шпионите. Кандидатите за служба в канцеларията се подбират изключително внимателно и методиката на подбор и обучение с малки изключения не се промени от времето на Юлий Цезар до смъртта на Клавдий и разтурянето на канцеларията. Сега ще разкажа за офицерите, а шпионите ще почакат до историята на Йешуа — там ще разкажа по-подробно какво трябваше да умеят след завършването на подготовката.

Ще започна с изискванията към кандидатите за офицери. Кандидатът за офицер в канцеларията трябва да е роден римски гражданин, служил в армията поне пет години и да е участвувал в поне три сражения. Това изискване не подлежеше на никакви изключения и не беше прищявка. Истинският характер на човека проличава само в условия, в които е заплашен животът му. Едва тогава се разбира колко струва той в действителност. Именно затова изисквахме кандидатите да са влизали в бой поне три пъти. Освен това работата ни изисква голямо търпение, затова искахме хората да са служили в армията поне пет години, тъй като военната служба и свързаните с нея ежедневни досадни задължения е най-добрата проверка на търпението. Освен това кандидатът трябва да може да чете и пише на латински и гръцки — голяма част от работите в архива и библиотеката ни са на гръцки, освен това на Изток той е по-използван от латинския, така че е задължителен. Всъщност самият кандидат не знае, че е такъв до момента, в който наблюдаващият го офицер от канцеларията не получи разрешение лично от префекта — т.е. от мен — че е подходящ и може да бъде допуснат за подготовка. Самото наблюдение продължава поне 10 месеца, през които наблюдаващият офицер не само го наблюдава и редовно докладва за поведението му, но и активно го провокира чрез всевъзможни изкуствени пречки в службата, чиято цел е максимално пълно изясняване качествата на кандидата. След предварителна положителна оценка от вътрешна комисия на канцеларията въз основа на досието на кандидата, префектът на канцеларията лично се запознава с евентуалния кандидат и решава на място дали е подходящ. Това отнема още около 2 месеца. Следва отчисление от легиона и изпращане в една от трите школи. Базовото обучение е 18 месеца и включва специална военна подготовка, изучаване на чужди езици, математика, механика, астрономия, инженерно дело, системи за кодиране и бързопис — вече споменах за Тиронската система и за шифъра на Цезар. Обучението завършва с изпит. Предварителният подбор е толкова сериозен, че само около 5 до 7 кандидата от сто не го издържат и се връщат на редовна служба. След този изпит следва вътрешна оценка, за която самите току-що завършили офицери не знаят нищо. Около три четвърти от завършилите стават низши офицери от канцеларията — командват кохортите на претория или са офицери за свръзка. Останалите около една четвърт, показали необходимите качества, се преместват в школата в Антиохия — ако не са били в нея а в някоя от другите две — и продължават обучението си още две години. Вече писах, че управлението на държавата е занаят, който се учи дълго време! Част от работата ни беше да организираме обучението. За съдържанието на това обучение знаят само инструкторите, обучаемите, префектът на канцеларията и лично императорът, като императорът не знае подробностите от обучението. Фактът, че и аз нищо не знаех за това обучение до момента, в който бях допуснат до него, е показателен. Та аз бях синът на префекта на канцеларията!