Чарлс Бенет - Адмирал Морган

Играта беше в пълния си разгар, когато се появи капитан Нежни. Отначало той остана със скръстени ръце, наблюдавайки хората си, докато един от тях не пусна партньора си и като прегърна капитана, го покани да се присъедини. Той прие и се понесе като ураган, силният му глас прогърмя, подел песента на гъдулката.

Когато хората се измориха от играта и запъхтени налягаха на пода, Джим престана да свири, но веднага всички пожелаха да продължи. И Джим поде една нежна мелодия, която никак не подхождаше на грубите им лица. Очите ми се просълзиха. Буканиерите престанаха да шумят и се заслушаха благоговейно в сладките тонове, изтръгвани от лъка на Джим.

— Донеси малко ром, Харви! — проговори капитан Нежни, когато музиката спря. — Това е случай за тост.

И когато всеки стоеше с пълна чаша, той застана до Джим.

— Братя — каза той, — пийте за нашия нов другар, гъдуларя Джим. Тука и сега ние го назначаваме за шеф на гъдуларите на целия буканиерски флот!

Тостът беше изпит сред бурни ръкопляскания.

Два дни по-късно, когато се изкачих на борда, открих, че „Адски огън“ беше пристигнал в пристанище през нощта. Още седем други големи кораби се клатушкаха на котва и на главната мачта на всеки от тях се развяваше знаме с червен кръст върху бяло поле.

Попитах Харви, който стоеше близо до мене, за името на пристанището, въпреки че можех да направя едно доста сигурно предположение, че е Порт Роял, главният град на Ямайка, където баща ми щеше да поеме новата си длъжност. Не можех да не помисля за загубата си, като гледах бялото здание отсреща, което вероятно беше резиденцията на генерал-губернатора. Аз обаче отхвърлих това тъжно настроение от себе си. Бях решил какво да правя. По някакъв начин все щях да узная за съдбата на баща си и ако беше пленен, щях да подиря затвора му и щях да сторя всичко, за да го освободя.

Харви, който беше в разговорливо настроение, ми разправи, че флагът на главната мачта на всеки кораб бил избран по образец от конфедерацията на буканиерите.

— Сега флотът ни работи успоредно с английския — обясни той, — но колко ще продължи това, е друга работа. Много от нашите братя искат да превземат един от околните острови и да основат наша собствена държава.

— Кого ще направите глава на държавата си? — попитах аз.

— Това е голям въпрос. Датчаните ще искат Мансвелт и аз не мога да кажа, че е лош човек. Но запомни думите ми — има един уелски водач, който скоро ще стане адмирал на буканиерския флот, и тогава испанците да му мислят!

— Чувал съм, че испанските галеони избягвали вече тези води — казах аз, — въпреки че това може би не е вярно, видях пет от тях в деня, когато изгубихме нашия кораб.

— Съвсем малко са, Артър, може да бъдем сигурни в това. И тези, които са останали, малко пътуват сами… Най-често стоят на котва под закрилата на оръдията на някое испанско укрепление.

— Тогава как този уелсец, чието име не спомена, ще може да навреди на испанците? — попитах.

— Как ли? — отвърна Харви. — Той съвсем няма да се тревожи за испанските галеони. Ще атакува направо испанските укрепления, където те струпват скъпоценностите и златото, откраднати от разни кораби. Вече се шушука открито, че Морган е името на уелсеца, запомни добре: Морган се готви да завземе Порто Бело. Ако сполучи, някои казват, че ще ни преведе през провлака чак до златна Панама!

Когато Харви говореше, излъчваше гърдите си напред и юмруците му се свиваха при надеждата за предстояща нова авантюра.

Беше точно обед, когато капитан Нежни се появи на палубата, готов да направи визитата си на брега. Той вече беше заповядал аз и Дикстън да се приготвим да го придружим и ние нетърпеливо очаквахме поканата му повече от час. Раната на Дикстън беше на заздравяване и той се въодушевяваше при мисълта, че е успял да спази обещанието си пред баща ми и да ме предаде невредим на генерал-губернатора.

Пътуването до къщата на губернатора беше извънредно интересно. Минавахме през потайни, често мръсни улички и доста се учудих на големия брой кръчми, всяка от които имаше достатъчно посетители, за да я напълнят. Повече от всякога ми стана ясно какво високо положение заемаха сега буканиерите в работите на тези острови. Имаше извънредно много от тяхна брега, пиещи или скитащи наоколо, и техните бронзови лица и храбър вид им придаваха внушителност.

Трябваше да чакаме около час в приемната на губернатора, след което един от войниците на пост ни пошушна, че Хари Морган имал съвещание с губернатора още от девет часа сутринта. Но капитан Нежни не обичаше да си търка задните части по столовете на чакалните, затова прати кратко известие, че „капитан Нежни от «Адски огън» заедно с младия господин Артър Елиъс, син на сър Елиъс, са чакали вече цял час, за да бъдат приети на аудиенция, и ще чакат още пет минути“.