Чарлс Бенет - Адмирал Морган

И добре, че главата ми беше извънредно дебела (това ми го бяха казвали и моите учители през миналите години), та нанесох такъв страшен удар и оня се преви от болка, а аз се търколих назад, премигвайки бързо, и видях повече звезди, отколкото на небето.

Внезапното ми нападение малко ми помогна, защото френският буканиер скоро се съвзе и сега по изкривеното му от гняв лице ясно четях мисълта, че е решен да свърши с мене веднъж завинаги. И широкият му нож отново лъсна в нощта. Преди да сторя нещо за спасението си, Морган, разкъсал веригата на нападателите, пристигна и простря противника ми на земята с един удар в челюстта. В миг той ме хвана за яката и ме изправи на крака срещу стената и пак се обърна да се защитава от обградилите го наново неприятели.

Предполагам, че ако не беше дошла помощ, френските буканиери щяха да надделеят на Морган и щяха да ни избият, защото и Дикстън още се боричкаше на земята с противника си. Но все пак не бях съвсем сигурен в това. Никога не съм срещал човек, равен на Морган като борец, и може би той щеше да победи, въпреки превъзхождащите го числено противници. Но това не можа да се подложи на проверка. Преди да се съвзема напълно, за да се включа отново в борбата, долетя шум от тичащи нозе и викове, които ясно говореха за приближаването на английски буканиери. Нашите нападатели, или по-право тези, които бяха способни да се движат, не дочакаха пристигането на спасителите ни. Обърнаха гръб и побегнаха като вятър. Даже човекът, който се бореше с Дикстън, успя да се откопчи и офейка. Остана само неприятелят, който беше повален от куршума на Дикстън.

— Та това е адмирал Морган — извика едър мъж с черна брада, който предвождаше освободителите ни. — Дочухме гърмежи и помислихме, че може да се забавлявате.

— Дойдохте навреме, Джак — отвърна студено Морган. — Ако вземете една дузина хора с вас и побързате по уличката наляво, ще може да уловите негодниците.

Черния Джак не се бави нито секунда и се спусна да ги преследва. След това адмиралът се обърна към мен и горещо ми благодари за помощта. Но възбудата и ударът по главата ми бяха твърде много за мен. Опитах се да му отговоря, но езикът ми отказа да работи. Тъмнина падна пред очите ми. Подирих подкрепа, усетих нечия дреха, изгубих я и после не помня какво се случи.

Когато се свестих, се видях в ниска стаичка, слабо осветена от корабен фенер. Дикстън беше над мен и разтриваше челото ми с оцет, докато двама или трима други мъже, в лицето на единия от които познах адмирала, хвърляха зарове, насядали около малка маса.

— Къде съм? — попитах.

Като чу гласа ми, Морган стана от масата и се приближи:

— Е, храбро петле, по-добре ли се чувстваш?

— Да, благодаря ви, само главата ме боли малко.

— Но по-малко, отколкото коремът на французина, когото изтърбуши — отвърна той с висок смях и всички го последваха по такъв начин, та разбрах, че знаят вече за приключението ми.

— Това беше единственото нещо, което можех да сторя, сър — изчервих се силно.

Като видя смущението ми, Морган побързала смекчи шегата.

— Никога не се плаши, момчето ми. Всичко е честно в борбата и ако не беше отчаяният ти удар, той щеше да те разсече на две. И като помисля за това, искам да благодаря на тебе и на големия ти приятел, защото ме предупредихте за засадата на французите и за помощта ви в битката.

— Не, сър, това беше нищо. Вие наистина спасихте живота ми в тази борба.

— Може би нямаше да бъда жив, за да те спася, ако не беше ме предупредил, въпреки че съм много предпазлив, когато се разхождам сам нощно време. Знам, че много от френските буканиери не искат да ме смятат за свой адмирал. При все това, за да бъдат буканиерите достатъчно силни да победят която и да било нация, трябва да се обединят. Който и да бъде избран за адмирал, французин или англичанин, ще трябва да управлява и двете страни. И ако командването се предаде в мои ръце, ще искам безпрекословно подчинение, иначе тежко тогова, който ми се противопостави.

Когато говореше, гласът му гърмеше и очите му ставаха страшни. Долових един поглед в този момент, той говореше за непобедимия дух и желязната воля на човека, способен през следващите години умело да води една сила, съставена от смели, лукави, самодоволни и решителни хора.

Екстазът скоро премина и той отново си спомни за мен.

— Не си ли ти момчето, синът на сър Хю Елиъс, което посети генерал-губернатора днес?

— Да, сър. Баща ми беше пленен и…