Чарлс Бенет - Адмирал Морган

Морган се обърна към буканиерите със Силния си и мощен глас:

— Братя, вие чухте какво каза нашата приятелка, вещицата на Порт Роял! Трябва да тръгнем бързо! Англия и Испания си подават ръце за мир. Но да тръгнем без храна за Панама е лудост.

Буканиерите не обърнаха внимание на предупреждението му. Големите им юмруци заудряха по масите, остриетата на сабите светнаха във въздуха и всички извикаха:

— Слушай вещицата на Порт Роял, Морган! Празен корем и торби със злато!

— Добре, какво ще избереш? — попита повторно вещицата, готова да си върви.

Сабята на Морган лъсна и той тържествено се изправи:

— Към Панама! Ще послушаме старата Кроуфут. Утре, ако мога да намеря трезвен екипаж за кораба си, тръгвам за Санта Каталина!

Надявам се, в бъдеще историята ще разправя как Морган е направил Санта Каталина своя база за операциите срещу Панама.

Славата на Морган беше така голяма сега, че над две хиляди доброволци се записаха на служба при него. Под командването му бяха не по-малко от тридесет и седем галеони — повече, отколкото който и да било флот бе притежавал някога.

Следвайки съвета на вещицата, той изпрати капитан Бредли с около четиристотин души да превземат крепостта Сан Лоренсо. Щом събра флота си, Морган се отправи натам и след осем дни съзряхме укреплението.

— Наше е! Наше е! — долетя радостен вик от главната мачта.

Скоро и ние видяхме английското знаме да се развява над укреплението. Голяма беше радостта на борда. Всички сметнаха това като добро предсказание за сполуката на експедицията.

Лодката ни беше посрещната от хората на Бредли, предвождани от испанския шпионин Диас и от един широколик човек, наречен Палабра, който се считаше за нещо като водач от населението на брега. Но доколкото знаех, той беше просто моряк, когато капитан Бредли потегляше.

— Е, всичко ли мина благополучно? — каза Морган и посочи нагоре, където се развяваше английското знаме. — Къде е капитан Бредли? Той е изпълнил добре задачата си!

Последва кратко мълчание, което бе нарушено от Палабра.

— Мъчно ми е да съобщя, че капитан Бредли е мъртъв, сър.

Адмиралът се сепна.

— Мъртъв? — повтори той.

— Убит, сър, при атаката на крепостта.

И той продължи да обяснява какви опасности преодолели, докато превземат крепостта.

— Борбата беше много ожесточена — заключи Палабра. — Когато външната крепост падна, Бредли ни поведе в последна атака. Въпреки че гарнизонът беше загубил много от хората си, посрещнаха ни с такъв огън, че не можахме да му противостоим. Тук Бредли намери смъртта си. Една граната му отсече главата като с нож. Изнесох тялото му вън от битката, но всичко беше напразно. Преди да успея да го погреба, както подобава, испанците напуснаха прикритията си и се спуснаха срещу нас. Комендантът им ги въодушевяваше и въпреки че много пъти се опитвах да го сваля, все не успявах.

— Ето къде се намесих аз — извика лукаво Диас. — Знаех, че докато е жив този комендант, крепостта не можеше да бъде наша. Затова аз грижливо напълних пушката си и се поотеглих от битката, за да мога да опра пушката и по-добре да се прицеля. Той тъкмо викаше: „Издигнете високо знамето на Испания! Издигнете…“, когато куршумът ми го удари в главата.

— Това беше изстрелът, който спечели битката — съгласи се Палабра. — Водачът бе убит и останалите отстъпиха.

— Вашите загуби? — поиска да се осведоми Морган.

— Около сто души най-малко. Но испанците пострадаха повече. Над триста души бяха убити и тридесет взехме в плен. Само осем успяха да избягат с лодка, която преследвахме, но не можахме да хванем. Те сигурно са занесли новината в Панама.

Морган не каза нищо за броя на убитите, макар че не беше очаквал да дадат толкова жертви. Обърна се към пристанището, където около десетина испански галеони бяха пуснали котва:

— Кога дойдоха тези тук?

Палабра се ухили самодоволно:

— Дойдоха сами, един по един. След като превзехме крепостта, си спомних думите на испанския комендант: „Вдигнете знамето високо.“ И не го снех няколко дни. Като награда почти всеки ден идваше по някой испански галеон, за да си почине под закрилата на нашите оръдия. Ето как се събраха тези кораби.

— И двамата сте постъпили отлично — каза Морган, като разглеждаше доволно новите кораби. — Ти, Палабра, ще бъдеш повишен в чин капитан под мое командване. Избери си един от тези кораби. Ти, Диас, си се отличил при превземането на Сан Лоренсо. Ще бъдеш лейтенант във флота ми, а освен това те назначавам и за шеф на разузнавателната служба, за което ще ти се плаща отделно. Много съм доволен и от двама ви!