Чарлс Бенет - Адмирал Морган

Можех да си представя яростта му, като ни гледаше как спокойно се измъкваме от обятията му. Като последна подигравка Морган заповяда да се изпразнят веднъж оръдията върху тихия форт, преди да заминем.

Два дни по-късно гордият флот се завърна в Порт Роял и пивниците отново се напълниха с буканиери.

Веднага щом корабите ни хвърлиха котва, аз слязох на брега, за да посетя сър Томас Модифърд. Намерих губернатора неразположен и на легло.

Понеже докторите бяха наредили да не се безпокои, подирих стария си възпитател, който ме посрещна със сълзи на очи.

— Така дълго не съм те виждал, Артър — каза най-искрено той. — Мислех те как си между онези груби хора и се упреквах, че не дойдох с теб.

— Истина ли? — запитах. — Но аз мислех, че ти…

— Мислеше, че се страхувам да се смеся с буканиерите? Така е. Но заради любовта си към теб бих сторил и повече от това.

Стиснах мълчаливо ръката му. Не можех да намеря думи да изразя признателността си към този човек.

— Но какво научи, Артър? Баща ти… той?

— Жив е още, доколкото зная, но извън властта ми е да му помогна.

Разказах на Алджи всичко, което бях научил за съдбата на баща ми.

Той се натъжи, когато му казах, че Морган ще се опита да превземе Панамския канал и че аз ще отида с него.

— Страхувам се, че сър Томас Модифърд не ще има властта, дори и да желае, да позволи едно такова начинание.

— Но защо? Той сам каза, че ще позволи?

— Не си ли чул? Тук открито се говори, че Испания и Англия са се помирили. Ако това е вярно, на Морган и на другите буканиери ще бъде забранено да нападат испански кораби.

— Но ще им попречи ли това да продължават нападенията си? — попитах аз.

— Ако продължават, ще бъдат смятани за пирати от всички страни, еднакво от Испания, Франция и Англия. Всеки буканиер ще бъде обесен, щом го хванат. Такъв е законът. Досега се третираха като офицери от английския флот, а не като пирати.

Сърцето ми се сви. Това щеше да бъде краят на храброто ми решение да помогна на баща си.

Внезапно една мисъл проблесна в ума ми.

— Да предположим, че той отпътува, преди да се е видял със сър Томас. Да предположим, че той никога не научи, поне официално, че Испания и Англия са в мир. Тогава никой не може да го обвини в пиратство, след като се завърне, нали?

Алджи ме хвана за рамото зарадван.

— Това е единственият начин. Трябва да видим Морган и да го накараме да тръгне веднага.

— Ние? — попитах аз. — Искаш да кажеш…

— Искам да кажа, че и аз идвам с теб. Няма по-удобно време. Да тръгнем да търсим адмирала веднага.

Взехме Дикстън, Поли и още няколко души от борда на „Скитник“, които ме бяха придружили до дома на губернатора. Знаехме любимата кръчма на адмирала и веднага се отправихме към нея.

Когато се приближихме към кръчмата, чухме добре познатата ни мелодия:

Хорът повтаряше два пъти тези думи така силно, че къщите наоколо трепереха.

Влязохме в кръчмата. Джим веднага престанала свири, щом ме видя така запъхтян.

— Какво има? — попита той. — Новини от баща ти?

— Не, Джим, но по тази работа е. Знаеш ли къде мога да намеря адмирала?

Гъдуларят показа с палец през дясното си рамо.

— Спи сам в стаята си, въпреки че не мога да ти кажа как понася този шум.

Оставих Джим и се отправих към квартирата на адмирала. Не получих отговор на почукването си и отворих вратата. Намерих го да лежи по гръб, хъркаше силно. Едва пристъпих крачка и той се изправи в леглото, сграбчвайки в същото време пищова изпод възглавницата. Когато видя, че сме само аз и Дикстън, остави оръжието настрана с усмивка.

— По-добре е винаги да си нащрек — каза той. — Мога да спя и при най-големия шум навън, но и най-леката стъпка около мене ме пробужда. Е, какво те носи насам, Артър?

Разправих му всичко, което бях научил от Алджи.

— А мислиш ли, че не съм чул за всичко това, момчето ми? — попита той, като смигна. — Имам достатъчно шпиони, които ми съобщават всичко.

— Но какво стана с обещанието ви да отплаваме за Панама? Може би е вече твърде късно?

— Не, момчето ми. Въпреки че това, което си чул за мира между Испания и Англия, може да е вярно, губернаторът още не е официално уведомен. И той няма да се опита да ни попречи да отпътуваме!

— Но, сър, съобщението може да дойде всяка минута…

— Не се бой. В безопасност сме поне за още една седмица. Дадох достатъчно време на момчетата да си изпразнят джобовете, защото парите могат да ги пробият и да изтекат.