Катрин Каултър - Контесата

Той се приведе към нея и я целуна, право по устата, пред всички ни. Мис Крислок ми намигна и ме дари с една от прелестните си криви усмивки.

Отхапах от кюфтето от стриди.

Къде беше Джон?

— Любов моя — обади се Амилия, — кажи ми нещо повече за този странен сърбеж, за да знам дали да се тревожа или не.

Вместо да отговори, съпругът й я целуна отново.

Засмяхме се. Нямам представа откъде се взе този смях, но така или иначе беше факт — пълнокръвен и очарован, също като тях двамата.

Лорънс нямаше да се прибере преди Коледа. Разполагах с предостатъчно време да градя планове и да ги осъществявам.

Следобедът мина бързо. Срещнах се с мисис Редбрест и обсъдихме работата на прислугата, състоянието на спалното бельо в стаите на слугите и подмяната на някои съдове в кухнята. С готвачката планирахме менюто. Направих комплимент на Брантли във връзка с възпитанието на Джордж, макар да ми се искаше той да си бъде като преди. Новият Джордж, който стоеше послушно, докато не му кажеха какво да прави, просто не беше забавен. Отидох да видя Малката Бес; ставата и гърбът й зарастваха много добре.

В късния следобед посетих мис Гилбанк и Джудит. Научих как да казвам „добър ден“ на гръцки.

Тогава момичето ми напомни, че й бях обещала да вечеря цяла седмица с възрастните. Бях забравила. Съзнанието ми бе обременено от страховете, а това щеше да бъде истинско развлечение. Господ ми беше свидетел, че силно се нуждаех от подобно нещо. Усмихнах се на красивото дете и отговорих, че отивам веднага говоря с мисис Редбрест и да предложа готвачката да приготви „Шарлота“ за десерт.

В действителност Брантли се съгласи да се погрижи за шарлотата. Аз отидох да се преоблека, докато Белинда се суетеше насам-натам. Суетнята й ми достави удоволствие. Тя ми помагаше да се чувствам в безопасност, но знаех добре, че е само илюзия.

Слязох по главното стълбище, прекосих Старата зала и влязох в трапезарията. Усмихната.

И замръзнах на мястото си.

Пред мен стоеше съпругът ми и слушаше, свел глава, това, което му говореше мис Крислок. Тя се бе разположила грациозно на един фотьойл, а срещу нея седяха Джудит и мис Гилбанк. Амилия бе застанала зад стол с висока облегалка и стискаше чаша между дългите си пръсти. Стори ми се някак си разсеяна. Нито Джон, нито Томас се виждаха някъде.

— Добър вечер, скъпа.

Не знаех какво да правя. Дали да не изкрещя, че съпругът ми иска да ми стори зло? Може би щеше да ми пререже гърлото? Най-сетне изтрих страха от лицето си и се усмихнах.

— Каква чудесна изненада, сър. Толкова неочаквано.

„Добре го направи“ — помислих си аз. Знаех, че съумях да прикрия всяка следа от страх с новото вълнение и удоволствието да го видя. Какво, по дяволите, правеше тук? Та нали бе тръгнал едва тази сутрин. Не можех да повярвам, че всичко истина.

Къде беше Джон?

Протегнах ръце към графа. Той постави бързо чашата си с шери на масата и тръгна към мен. Сграбчи дланите ми и се наведе да ме целуне по бузата; топлият му дъх погали лицето ми.

— А, скъпа Анди, само един пълен глупак не би се върнал колкото се може по-бързо, ако го очаква такава красива и очарователна дама.

„Какво съм ти сторила?“ Толкова силно ми се искаше да му задам този въпрос, че трябваше почти да прехапя устната си, за да се спра. Вместо това рекох:

— Лорънс, та ти едва замина. Какво се е случило? Да не се е появил някакъв проблем? О, да, не ви бива никак да мамите, сър; ясно е, че всичко е само ласкателство.

Той се наведе и отново ме целуна по бузата. За малко не се отдръпнах рязко. Когато се изправи, го погледнах право в лицето. За първи път забелязах, че в очите му нямаше никаква топлота. Поне към мен. Те имаха студен сив цвят, като твърда стомана. Усмихваше се, когато ме погледна, и аз потреперих. За какво мислеше? Планове ли кроеше?

Огледах се и поздравих всички с „добър вечер“. Джудит беше толкова развълнувана, че не я сдържаше на едно място. Мис Гилбанк изглеждаше особено прелестна в моя рокля от тъмнозлатист муселин, която Белинда бе преправила за нея. Приличаше й. Мис Крислок плетеше шал, седнала пред камината в любимия си стол. От горещината я предпазваше красив параван. В скута й лежеше отворена книга, подарък от скъпия ми съпруг, както ми беше обяснила тя.

— Какво четете, мис Крислок?

— О, скъпа ми Анди, това е роман, който според Лорънс ще ми достави огромно удоволствие. В него пише за едно момиче, което е наистина много лошо, но родителите му са твърдо решени и го учат да следва пътя на праведността.