Катрин Каултър - Контесата

Бавно, много бавно, напрежението на животното започна да спада. Същевременно аз се приближавах все повече и повече, без да пускам юздите, докато усетих дъха му върху дланта си. Едрото му тяло потрепваше.

— Всичко е наред, момчето ми. — Позволих му да ме бутне с нос по рамото. Едва не ме събори. Говорих му в продължение на още пет минути, преди да отпусне глава и да изпръхти тихо. Извиках на коняря, който стоеше недалеч, блед и потен, и кършеше ръце. — Всичко е наред вече. Донеси ми една ябълка, и по-бързо.

Дадох на красивия жребец една огромна ябълка; усетих как устните му се допряха до пръстите ми. След това той сдъвка и няколкото моркова, които Ръкър, главният коняр, ми подаде мълчаливо.

Не им казах нищо, просто проврях ръце в гъстата крива на Темпест и се издърпах върху гърба му, нещо, което не можех да си позволя да направя в Лондон. Но това беше Йоркшир, а и аз бях господарката тук.

— Само ние двамата, Темпест. Нека се поразходим малко, докато се успокоиш напълно.

Така и направихме. Животното вървя известно време и, след като се отегчи, премина в лек галоп. Но не го оставих да галопира — не знаех дали ще мога да го контролирам, ако е все още ядосан. Поведох го към потока и слязох от гърба му.

— Ще науча онзи коняр за какво става дума, Темпест. Той никога повече няма да ти дърпа така юздите. Ако опита, ще го смачкам. И тогава ще можеш да го нариташ. Не, няма да ти се налага да се разстройваш повече.

Зад гърба ми избухна смях. Разбира се, беше Джон.

Обърнах се; той стоеше на не повече от два метра от мен, до една от огромните върби, надвиснали над потока. Беше облечен с дрехи за езда и в дясната ръка държеше камшик. Изглеждаше висок и опасен; инстинктивно, без да помисля, отстъпих назад и се блъснах в Темпест, който просто ме побутна с голямата си глава.

Усмивката изчезна от лицето на Джон. Ботушите му бяха лъснати така, че човек можеше да се огледа в тях. Носеше бричове от еленова кожа и жълтокафяво яке за езда. Не бих искала да се приближи към мен в настроение за бойното поле. Почти бях в състояние да видя меч в ръката му. Беше наистина страшно разгневен. Е, какво очаквах? Бях му взела коня.

— Какво, по дяволите, си направила?

Разбира се, гневът му към мен не се дължеше само на факта, че бях взела Темпест, а и защото бях отстъпила уплашено пред него.

— Ръкър не ти ли каза, че просто изведох Темпест на разходка, за да му дам възможност да се успокои?

— Казах ти никога да не го яздиш. Можеше да те смаже под копитата си. — Погледна към жребеца и се плесна с длан по челото. — Както виждам Ръкър не е сметнал за нужно да ме уведоми, че си го яздила без седло. Луда ли си, жено?

— Не мисля — отвърнах аз, — особено като се има предвид, че промених историята си за старицата, за да не дам повод на никого да ме помисли за втора Каролайн. Не съм наранила нито скапания ти кон, нито скапаната си особа. Между другото, как е ножът ти, Джон? Все така безопасно ли е сгушен върху червената си кадифена възглавничка?

— Недей — промълви младият мъж и тръгна към мен.

Прииска ми се да се върна на гърба на коня, но знаех, че няма да успея.

— По дяволите, не ме предизвиквай. Не е в твоя полза.

— Престани да се държиш като войник по време на битка с неприятеля. Чуй ме. Щеше да стъпче коняря, ако не му бях взела юздите. Темпест е съвсем добре. И изобщо не му мина през ума да ми стори нещо лошо.

В този момент животното започна да дъвче косите ми.

Джон премести поглед от коня към мен и избухна отново в смях, макар да бях убедена, че не му се искаше.

— Заслужаваш да бъдеш напляскана — заяви той и започна да измъква един дълъг къдрав кичур от устата на жребеца.

А тъй като аз пък нямах капка мозък в главата си, попитах без колебание:

— Кой според теб би бил толкова глупав, че да опита?

Той ме погледна и процеди:

— Едва ми стигаш до брадичката. Явно си силна, след като си се изкатерила на гърба на Темпест… немалък подвиг за една жена. Но това не променя нищо. Мога да направя с теб всичко, което пожелая. Понамалете си арогантността, мадам. — Тук спря и се взря към потока. И додаде ожесточено, без да ме погледне: — Проклета да си, задето си тук. О, да, ще постъпя достатъчно глупаво и ще те напляскам.

И ме сграбчи. Темпест изцвили, аз изтървах юздите и опитах да се освободя, изпълнена от истински ужас. Видът ми трябва да се бе променил, тъй като младият мъж ме пусна. Всичко пред мен стана бяло, после потъна в мрак, накрая придоби червен цвят, цвета на насилието; извиках и се свлякох на колене.