Катрин Каултър - Контесата

Младата жена се изправи, стиснала решително закръглената си брадичка.

— Не ме интересува, че Томас не иска. Сядам веднага да пиша на баща си, Анди, веднага.

— Добре.

Излезе от стаята ми преди да успея да кажа и дума повече. Джордж вдигна глава и изсумтя.

През целия следващ час чуках по стените, но така и не открих биене на кухо. И тогава чух нещо зад гърба си. Обърнах се бързо и погледнах към вратата. Дръжката бавно слизаше надолу. Едва не паднах от табуретката, на която се бях качила.

Последва тихо почукване.

Трябваше да се овладея. Бях заключила проклетата врата. Отидох да отворя.

Не беше нито Каролайн, нито старицата. Беше Белинда.

Тя ми се усмихна до уши.

— Негово височество каза, че сте си легнала, нещо много добро според мен. Дрямката прочисти ли призрачните паяжини от ума ви, миледи?

— Не е останала нито една паяжина.

— Добре. Неприятните сънища са като някои мъже, обичаше да казва майка ми. Понякога могат така да се загнездят в теб, че само дяволът би могъл да ги измъкне оттам.

Без да спира да говори извади роклята, която смяташе, че е подходяща да облека за вечеря. Не ме попита за мнението, просто кимна, когато приглади полите на прекрасната копринена рокля в бледопрасковен цвят с корсаж в по-тъмен нюанс.

— А сега панделките — измърмори под носа си камериерката. — А, ето ги и тях, заплетени една в друга. Как ли е станало? — Обърна се към мен и ме видя да стоя неподвижно и да се взирам с невиждащ поглед право пред себе си. — Нещо нормално, когато си в нова къща — додаде тя с тон на бавачка, успокояваща малкото си поверениче. — Новата къща може да изнерви човек и да направи така, че той да заприлича на канарче, пиещо мляко от купичката на котката. Вземете си една вана, ще ви помогне.

Един час по-късно, когато косата ми най-сетне изсъхна, аз почуках на вратата на мис Крислок и я оставих да сподели тревогата си за мен в продължение на цели пет минути. Най-сетне тя изчерпа всичките си поводи за притеснение, даде ми всичките си съвети, потупа ме поне шест пъти по ръката и рече:

— Така, не се грижи за мен, Анди. Аз съм много добре. Всички са изпълнени с желание да помагат, особено мисис Редбрест. Не мисля, че ще сляза да вечерям със семейството тази вечер. Малко ме понаболява жлъчката и това не е приятна гледка за околните. Забавлявай се, скъпа, и се постарай да забравиш странните неща, които се случиха, или които не са се случили.

Целунах я, прегърнах я силно, пожелах й жлъчката да я остави на мира и слязох по стълбището, отпуснала рамене.

Белинда ме беше уверила, че изглеждам прекрасно. Предпочитах да създавам впечатление на грозна и вечно в лошо настроение жена, и да имам пистолет в джоба си. „Пистолет“ — помислих си аз. Но откъде можех да го взема? Мисълта, че ще бъда в състояние да се защитавам ми помогна да се освободя от голяма част от измъчващия ме страх.

— Миледи — обади се Брантли. — Мога ли да кажа, че всички тези приключения не са повлияли зле върху вида ви?

— Определено можеш, Брантли. Благодаря ти.

Той се приближи още малко; за мое учудване имаш вид на човек, готов да сподели нещо.

— Истински късмет е — произнесе вече по-тихо той, — че лорд и лейди Апълби си тръгнаха току-що; така ви бе спестено задължението да се намирате в отегчителната им компания.

— Толкова ли са ужасни, Брантли?

— По-ужасни от момчето на Кокли в селото, което боядиса всички плуващи в езерото патици.

— Боядисал ги ли? Божичко, в какъв цвят?

Икономът сви рамене.

— Яркорозов.

— Нейно височество обаче — обади се съпругът ми, който тъкмо влезе от гостната, — ще остане доволна от новината, че ще организираме бал в нейна чест след три седмици, в петък вечерта.

— Т.е. две седмици преди Коледа, чичо Лорънс.

— Точно така, Амилия. Нашето парти ще бъде първото за сезона, а след като ще бъде организирано от Анди — и най-хубавото. Какво ще кажеш, Анди?

— Коледно парти. Би трябвало да ме зарадва. Дядо правеше неизменно огромен прием в Диърфийлд Хол всяка Коледа. Много мило от твоя страна, Лорънс. Надявам се, че всички ще се включат.

В действителност не бях сигурна какво чувствам във връзка с предстоящото Коледно тържество. Толкова много неща се бяха случили за толкова кратко време, а ето, че сега трябваше да организирам и бал.

— О, да, изобщо не се притеснявай — рече Амилия. — Но мисля, че не ни очакват само приятни преживявания. Лорд и лейди Апълби си тръгнаха преди малко. Дъщеря им, Лусинда, е хвърлила око на Джон. Подобната й на хищна птица майка — също. Той ще трябва да се приготви да мине в нелегалност, тъй като няма да го оставят на мира.