Катрин Каултър - Контесата

Да, наистина можех да се убедя лично. Джон се размърда зад гърба ми. Какво ли мислеше той? В стаята цареше гробно мълчание. Погледнах към баща си, видях кървавото петно, изцапало някога бялата му риза. Почувствах почти нечовешката болка, която го измъчваше — от раната в рамото до раните, които му нанасях аз. Дяволите да го вземат, той не заслужаваше нищо друго, освен презрението ми, омразата ми. Стоях неподвижно, изгубена в миналото. Виждах в съзнанието си бледото, обляно в сълзи лице на майка си. Преди десет години… тя беше умряла, погребана, беше си отишла завинаги. Изведнъж, неочаквано, някаква врата се затвори в съзнанието ми. Миналото остана зад тази врата. През нея не можеха да преминат сенките от миналото, горчивите спомени и образи. Сега вече нямаше друго, освен светлина и яснота. Струваше ми се, че току-що ме бяха извадили от някакъв дълбок кладенец. Почувствах как светлината ме обгръща. Усещах се свободна. Цяла. Погледнах към блестящите му сини очи, със съвсем същия цвят и форма като моите, и рекох:

— Защо ме изостави? Майка ми умря и аз не те видях никога повече. Защо ме остави?

— Дядо ти не ми даде възможност за избор. Той разполагаше с достатъчно власт, за да направи така, че да не мога да се доближа до теб. — И додаде с изпълнен със съжаление и горчивина глас: — Бях принуден да те изоставя, детето ми. Дядо ти не искаше да ме допусне до теб. Щях да опитам да се свържа с теб веднага след неговата смърт, но една скъпа моя приятелка умираше и просто не можех да я оставя в този момент.

— И нея ли уби, Джеймсън?

— Не, копеле, не съм я убил. — Погледна отново право към мен. — И ти вярваше, че не съм искал да те видя никога повече, теб, моето единствено дете? О, не, Андрея, аз те обичах. Невъзможността да те виждам изпълваше с ужасяваща празнота сърцето ми.

Погледнах мъжа, който ми беше баща. Той може би не беше чак толкова добър и почтен, не беше стабилен човек, на когото може да се разчита, но въпреки всичко ми беше баща и бе опитал да ме спаси. Беше останал до умиращата си приятелка. Протегнах ръка към него. Искаше ми се да си поплача и да го прегърна толкова силна, че да почувствам същността му дълбоко в себе си.

— За да ме спасиш ли дойде, татко? — прошепнах аз.

— О, да — промълви той. — О, да. — Изправи се бавно. Никой не опита да го възпре. Приближи се до мен и пое дланта им в двете си ръце. Погали Джордж. На него това определено му хареса. После ми се усмихна. — Все така си дребничка. Питах се колко ли висока ще станеш. — Докосна леко с пръсти косите ми. — Цветът им е невероятен — толкова различни бляскави нюанси, не само моите червеникави и кестеняви. Наистина си красива, Андрея. И, предполагам, си и смела. Превърнала си се в достойна за възхищение жена.

Лорънс не помръдваше, само стоеше и ни наблюдаваше.

Баща ми се олюля. Тръгнах заедно с него към тясното легло и му помогнах да седне.

— А сега ми разкажи нататък, татко. Както виждам и тримата сме в незавидно положение. Дължиш ни го, на мен и на Джон.

— Няма кой знае какво повече, Андрея. Каролайн напусна Париж, за да се върне при Линдхърст. Не искаше да ме оставя, но двамата просто нямахме друг избор. Тя знаеше, че семейството й нямаше да й помогне. В един момент изпадна в такова отчаяние, че опита да направи аборт, но не се получи. Писа ми, за да съобщи, че Линдхърст я приел веднага. Получих второ писмо; според Каролайн той не подозирал, че детето не е негово. Беше ми ужасно тъжно, но и изпитах облекчение. Желанието ми беше Каролайн да бъде в безопасност, да намери щастие, а и знаех, че иска детето, нашето дете. И тогава чух за разпространяваната от Линдхърст история, че съпругата му била луда. Вече не се съмнявах, че бе узнал истината за детето. И може би дори беше разбрал, че бащата съм аз. Убеден съм, че след раждането на бебето той е убил Каролайн.

— Да, и аз така мисля.

Чух как дъхът излезе със свистене през гърлото на застаналия зад мен Джон.

— Не ми е приятно племенникът ми да слуша подобни обвинения — обади се Лорънс, — а вашите приказки не са нищо повече, само обвинения. Колкото до евтината ти връзка с моята съпруга, разбрах какво се е случило, още щом ми съобщи, че е бременна. Не ми беше нужно много време, за да открия името на любовника й. Коварните й опити да прикрие истината ме забавляваха. В мене никога не е съществувало съмнение по този повод. Нали разбираш, от мен не може да забременее никоя жена. Семето ми е безплодно. Затова беше ясно, че Каролайн ме е предала. Аз не съм сторил нищо лошо. Ти си безчестният тук, Джеймсън, не аз.