Катрин Каултър - Контесата

— Е? Някой от вас няма ли да ми каже? Да каже на Джон?

Баща ми трепна от болката в рамото си и се вторачи в дланите си. Сетне вдигна глава и погледна право към мен. Трябваше да бъдеш сляп, за да не видиш абсолютното отчаяние в очите му.

„Той гледа през мен, в миналото“ — помислих си аз.

— Оттогава мина толкова време…

Не довърши мисълта си, прекъснат от раздираща кашлица. После избърса уста с ръкава си и додаде бавно:

— Срещнах лейди Каролайн в Париж. Тогава тя беше втората съпруга на Линдхърст.

Разбира се, Каролайн. Трябваше да се досетя, но не го бях направила. Толкова очевидно беше. Баща ми обичаше жените, те вероятно го обсаждаха и той ги използваше. Защо не Каролайн? Устата ми пресъхна толкова силно, че ми стана трудно да дишам. Загалих отново Джордж и усетих как Джон застана на по-малко от метър от мен. Макар да мълчеше, знаех, че мисли как би могъл да ни спаси.

— Станахме любовници, Андрея, чуй ме. Аз я обичах и тя ме обичаше. Никога не съм обичал никоя жена така, както обичах Каролайн. Опитай да разбереш — нито аз, нито тя можехме да постъпим по друг начин. Трябва да опиташ да ми простиш.

— Продължавай, Джеймсън — обади се Лорънс. — Време е тя да научи цялата истина за баща си.

— Вече знам цялата истина — отвърнах аз, но и двамата не ми обърнаха внимание.

— Добре тогава, ще чуеш всичко — отвърна баща ми. — Лейди Каролайн забременя. Аз, разбира се, бях женен за майка ти. В крайна сметка и двамата разбирахме, че нямаме избор. Тя трябваше да направи така, че детето да мине като създадено от Линдхърст. Каза, че е пътувала в продължение на почти месец без съпруга си и не беше сигурна дали ще успее да представи детето като негово. Но трябваше да опита. Какво беше един месец в крайна сметка? Бебетата често се раждат преждевременно. Двамата обаче трябваше да се разделим и това ни изпълваше с безкрайно отчаяние.

— О, да, това звучи доста романтично, татко — рекох аз. — Ти уби лейди Каролайн, така както уби моята майка, както уби и Моли, камериерката. Извиненията ви са жалки, сър. Похотливостта ти не се поддава на описание.

— Коя е Моли?

Затворих очи.

— Боже мили, ти дори не я помниш, така ли? Беше камериерка у нас. Забременя от теб и умря, докато раждаше твоето дете, а ти просто си отиде, дяволите да те вземат. Просто си тръгна, вероятно като си подсвиркваше, в търсене на следващото си завоевание. Тя не означаваше нищо за теб. И майка ми знаеше за Моли, знаеше за другите ти жени. А и как можеше да не знае, те бяха толкова много. Помня как те умоляваше със стичащи се по лицето сълзи, помня риданията й, които би трябвало да те спрат, но единствената реакция беше пълното ти безразличие.

— Андрея, за Бога, та ти беше дете. Не е възможно да си разбрала. Виждала си нещата през детските си очи. А това не винаги е реалността, не винаги е истината. Чуй ме. Сигурно вече си си дала сметка, че твоята майка… тя имаше склонност към истерии. Виждаше във всичко обида за себе си, дори най-дребната думичка я караше да плаче, да крещи и да губи напълно самоконтрол. А беше и студена жена. О, да, беше красавица, но — студена. Не ме желаеше така, както един мъж би искал да го желае неговата жена. Не искаше да я докосвам, но най-вече не искаше да имам друга жена. Аз не съм монах. Имах нужда от женска близост, от някой, който милее за мен, с когото да мога да споделям своите желания и страсти. Оказа се, че майка ти не е този човек. За нея бях само едно притежание. Казвам ти, нямах друг избор, освен да открадвам кратки мигове на удоволствие, на покой, с други жени. Тя самата не ми остави друг избор. Сама ме отблъсна от себе си.

Много спокойно, като гледах право в него, право в красивата му уста, която току-що бе изрекла толкова много лъжи за майка ми, заявих:

— Всичко, казано дотук, са неоснователни извинения; с тях само опитваш да оправдаеш действията си, и ти го знаеш много добре. Майка ми те обичаше с цялото си сърце. Ти я нараняваше непрекъснато, без да ти пука. Тя ми го каза. Може да съм била само дете, но аз я прегръщах, докато плачеше, когато ти излизаше, за да бъдеш с друга жена. Ти я унищожи с нескритото си равнодушие към нея. Ти беше нейният живот, но тя не представляваше нищо за теб. Ти си не по-малко чудовище от онзи смехотворен старец тук.

За моя изненада той кимна.

— Имаш право за много от нещата. Аз опитвам да се оправдая.

— Ти се питаше защо той не ти писа каква точно е причината да те предупреждава да напуснеш незабавно Девбридж Манър, нали? — обади се графът. — Представяш ли си да ти беше съобщил, че всъщност е отнел съпругата на друг и, след като се беше погрижил тя да забременее, я беше върнал на мъжа й? Помисляла ли си някога, че би могъл да се самообвини така? На него не му е стискало да ти каже истината. Сама можеш да се убедиш.