Катрин Каултър - Контесата

Не знаех какво да правя, затова продължих да се спотайвам и да ги наблюдавам. Баща ми я вдигна и я сложи на мекия персийски килим, след което се приведе към нея. Преметна полите на роклята й и фустите нагоре. Нейните ръце бяха върху раменете му, като ги мачкаха конвулсивно и дърпаха дрехите му. Тя застена, когато дланите му се мушнаха под фустата й. Краката й се разтвориха широко в коленете. Баща ми се отдръпна, разкопча бричовете си и измъкна някакво огромно парче плът, което стърчеше от него. После го пъхна между краката на камериерката. Видях как тя вдигна крака и ги обви около кръста му. Двамата се целуваха, клатеха се напред-назад, викаха и стенеха. Също като животни. И не спираха.

Пред очите ми се появи бледото лице на майка ми. Тя беше неестествено мълчалива, по нежната кожа под очите й бяха изписани тъмни кръгове. Гледаше баща ми. Чувах я как му крещи, че е развратник, че й изневерявал и я посрамвал до дъното на душата. Усещах омразата й към него и към Моли, камериерката, която му бе позволила да й вдигне полите и да прави онези неща с нея. Тя го обвиняваше и за други жени, с които правел същите неща, унижавал я безобразно и й причинявал болка. Но на него не му пукаше. Той просто я съзерцава известно време, след което се обърна и излезе.

Внезапно лицето на майка ми избледня. На неговото място изплува образът на Моли; чух ужасните й викове. Разбрах, че съм се пренесла в крилото за прислугата на третия етаж. Горе беше много горещо, нещо нормално за таванските помещения в разгара на лятото. Моли крещеше и просто не спираше. Крясък след крясък, после внезапно замълча. Чух хорски гласове. Тя извика отново, но този път не толкова силно и разбрах, че е изтощена. Видях големия й корем, вече гол; тя се извиваше и лицето й беше изкривено в агония. Измъкнаха някакъв малък, безформен, кървав предмет измежду краката й. И тогава бликна кръв, много кръв, като от фонтан, наводни леглото, покапа на дървения под. Пръстите ми бяха червени и лепкави, цялата бях изцапана с кръв. Всички се развикаха, защураха се като полудели, напъхаха чаршафи между краката на Моли.

Но тя не викаше повече. Главата й бе неестествено клюмнала на една страна. Очите й бяха широко отворени и сини, но в тях вече нямаше живот.

Кръвта беше толкова много и капеше по пода, а червената локва започваше да придобива черен цвят. Появи се и майка ми, моята красива майка, която стоеше безмълвно с ръце на хълбоците. Беше като замръзнала, студена на пипане, бледа.

Чух я как шепне:

— Той я уби. Той уби и Моли. Колко ли още жени е убил с похотливостта си? Той е животно. Надявах се, че ще умре. Но той няма да умре, никога няма да умре.

Лорънс ме бе стиснал за раменете и ме разтърсваше, като викаше в лицето ми:

— За Бога, осъзнай се. Невероятна истеричка си. Ела на себе си.

Отворих очи и се озовах отново насаме с този мъж в кабинета му. Вгледах се в лицето на съпруга си. Чувствах се съсипана и ужасно, ужасяващо самотна. Но графът беше тук и се готвеше да ми причини болка, може би дори да ме убие, така, както баща ми беше убил Моли.

Той се взираше напрегнато в мен. Аз треперех. Знаех го, но не можех да се спра.

— Как ми се иска никога да не бях виждала това, никога да не бях научавала каквото и да е от цялата тази история — рекох аз.

Лорънс ме пусна. Отстъпих крачка назад. Потърках с длан челото си. Дали не опитвах да изтрия онези кошмарни спомени? Спомени, които не бях виждала или чувствала така ясно от много години.

Настана дълбоко, безконечно мълчание. Аз опитвах да се преборя с личния си кошмар, и студенината на тишината, нейната заплашителност не достигнаха до мен.

Дочух гласа му:

— Може би сега разбирам защо си се омъжила за мен, Андрея. Мислеше си, че ще заема мястото на дядо ти, нали така? Че ще те защитавам и пазя от собствените ти страхове, от ужасните кошмари и видения от твоето минало, които продължават да те спохождат, както стана и сега? Не, в твоите планове няма място за похотлив млад съпруг, нали?

Видях смеещия се Джон, видях как гали с голямата си длан гривата на Малката Бес. Джон, който държеше Джордж и пак се смееше на нещо, което бях казала, и смехът му ми харесваше, усещах го с душата си. Пак Джон, този път ядосан, с потъмнял от ярост поглед, тъй като бях съпруга на чичо му и никога нямаше да бъда негова. Все едно, че някой завъртя забит в сърцето ми нож.

Бавно поклатих глава.

— Би ли искала да ми кажеш какво е направил баща ти? Какво си го видяла да прави? Какво си чула за него?