Том Кланси: Оперативен център

Тръгна забързано по мекия килим към банята. Меган Лорънс се размърда и тихичко го повика, но той не се спря и затвори вратата зад себе си.

Тримата мъже минаха хладнокръвно по уличката. Когато стигнаха прозорчето на стария хотел, двамата се вмъкнаха вътре, а Едноокия остана да пази на улицата. После и той бързо се промуши.

Отиде припряно до раницата, която оставиха в мазето, и измъкна три вързопа от нея. Взе за себе си униформата на капитан от южнокорейската армия и подхвърли войнишките на другите двама. Събуха си ботушите, натъпкаха ги заедно с дрехите в торбата и бързо се преоблякоха в униформите.

Щом свършиха, Едноокия се върна при прозореца, изкатери се през него и направи знак на двамата да го последват. С раници в ръце бързо прекосиха уличката и тръгнаха в посока, обратна на двореца, към страничната уличка, където ги чакаше четвъртият от групата в джип със запален мотор. Веднага щом седнаха, джипът потегли по „Чонгиечоно“ и се заотдалечава от мястото на взрива в северна посока.

Пол Худ внимателно затвори вратата на спалнята, отиде до леглото на сина си, прикри очите му с ръка и включи нощната лампа.

— Тате… — изхърхори момчето.

— Знам — тихо се обади Худ. Бавно пропусна светлината през пръстите си, а после извади изпод нощното шкафче дихателния апарат. Отметна капака на неголямата кутия, разви тръбичката и я подаде на Александър. Момчето пъхна края й в устата си, а баща му започна да накапва разтвора през процепа.

— Сигурно няма да откажеш да ме понатупаш, докато се занимавам с това.

Момчето кимна сериозно.

— Трябва да те науча да играеш шах.

Александър сви рамене.

— В тази игра можеш да отупаш когото си искаш, но с ума си. Доста по-приятно е.

Александър направи гримаса.

Худ включи уреда, отиде при малкия телевизор „Тринитрон“ в ъгъла, пусна „Дженезис“, върна се с два джойстика, а на екрана проблесна надписът на „Смъртоносна схватка“.

— И да не вземеш да вкараш кода за кървавата версия — подметна Худ, преди да предаде единия джойстик на момчето. — Нямам никакво желание да ми изтръгват сърцето тази вечер.

Очите на сина му се ококориха.

— Точно така. Много добре знам за поредицата от А, В, А, С, А, В, В на екрана „Код на честта“. Видях те последния път и накарах Мат Стол да ми разясни всичко.

Очите на момчето още приличаха на понички, когато баща му приседна на крайчеца на леглото.

— Тъй я… с най-печения компютърджия на Оперативния център шега няма, мойто момче. Нито пък с шефа му.

Хванал здраво маската пред устата си, Александър демонстративно натисна само копчето за начало. Скоро из стаята се разнесе пъшкане и отчетливи плесници — Лю Кан и Джони Кейдж се бореха за надмощие на екрана.

По-големият Худ тъкмо за пръв път бе взел да надвива, когато телефонът иззвъня. Обаждане по това време можеше да означава само грешен номер или извънредна ситуация.

Дъските на пода изскърцаха и след секунда Шарън провря глава през вратата.

— Стив Бъркоф се обажда.

Худ усети внезапен прилив на енергия. Щом звъни през нощта, значи става въпрос за нещо голямо.

Александър използва момента и нанесе на героя на баща си два светкавични удара с крак. Със ставането на Худ Джони Кейдж се просна мъртъв по гръб.

— Е, поне не ми изтръгна сърцето — каза Худ, остави джойстика и тръгна към вратата.

Сега пък очите на жена му се ококориха.

— Мъжки работи — поясни той, докато минаваше край нея, и я потупа с обич по гърба на излизане.

Телефонът в спалнята не беше преносим и линията бе засекретена. Разговорът бе кратък — съветникът по националната сигурност само му съобщи за експлозията и за съвещанието в Кабинета за извънредни ситуации.

Шарън влезе. В спалнята долитаха шумове от битката между Александър и компютъра.

— Извинявай, не го чух — обади се жена му.

Худ събу долнището на пижамата си и си нахлузи панталоните.

— Няма нищо. Бях буден.

Тя посочи с глава телефона.

— Нещо сериозно ли е?

— Терористичен акт в Сеул, бомбена експлозия. Нищо повече не знам.

Шарън разтърка голите си ръце.

— Между другото, случайно да си ме докосвал, докато спях?

Худ свали бялата риза от дръжката на гардероба и се подсмихна.

— Имах нещо такова наум.

— Хмм… сигурно съм го усетила в съня си. Беше съвсем като истинско.

Седнал на леглото, Худ си обу обувките.