Том Кланси: Оперативен център

Внезапно се закова на място — почти бе налетял на колелото на един камион. Огромният метален диск се въртеше бавно, а от него като водорасли по останките на потънал галеон висеше накъсана гума. Доналд погледна надолу и осъзна, че всъщност вече се намира на булеварда.

Отстъпи, огледа се надясно…

Не. В другата посока. Тя идваше откъм магазина.

Някой го хвана за ръката и Доналд се сепна. Млада жена в бяло.

— Господине, добре ли сте?

Той присви очи и посочи ухото си.

— Питах ви дали ви има нещо?

Той поклати отрицателно с глава и извика:

— Погрижете се за другите. Аз се опитвам да отида при универсалния магазин.

Жената го изгледа някак странно.

— Сигурен ли сте, че нищо ви няма?

Той кимна и внимателно отлепи пръстите й от ръката си.

— На мен — не. Жена ми беше там. Трябва да я намеря.

Жената отново го погледна странно и каза:

— Това тук е магазинът, господине.

Тя се обърна да помогне на някакъв човек, подпрян на кутия за събиране на писма, а Доналд отстъпи назад и вдигна глава. Думите й го удариха като втора взривна вълна, гърдите му се стегнаха, не му достигаше въздух. Сега забеляза, че камионът не само се е преобърнал, а се е забил във фасадата на универсалния магазин. Стисна очи, хвана главата си с две ръце и се замята. Опитваше се да не си представя гледката от другата й страна.

На нея нищо й няма. Тя е щастливка, родена бе с късмет. Момичето, което винаги печели от лотарията и улучва печелившите коне. Което се ожени за него. Нищо й няма. Не може да й има.

Усети отново докосване по ръката и рязко се извърна. Дългата й черна коса бе посипана с бял прах, сивобежовата й рокля бе изпоцапана, но Сунджи стоеше до него и се усмихваше.

— Слава Богу! — извика той и я прегърна здраво. — Толкова се разтревожих, Сун! Слава Богу, че не си пострадала.

Гласът му изведнъж изтъня — тялото й се отпусна в ръцете му. Премести ръката си, за да я подхване през кръста, и ръкавът на сакото му залепна за гърба й.

Обхванат от засилващо се чувство на ужас, Доналд коленичи, без да я изпуска. Внимателно я обърна настрана, погледна гърба й и се задави, когато видя разкъсаната й плът и подгизналите от кръв парцали от роклята й, през които се виждаха бели кости. Притиснал здраво тялото й към себе си, Грегъри Доналд дочу собствените си писъци — риданието, изтръгнало се от дъното на душата му.

Присветна сигнална лампа и познатото лице на жената с престилката се надвеси над него. Тя даде знак на някого зад себе си и скоро няколко ръце го задърпаха, опитвайки се да изтръгнат Сунджи от прегръдката му. Доналд им се опря, а после ги остави да я вземат, тъй като осъзна, че само любовта му няма да спаси неговото скъпоценно момиче точно сега.

Игралният салон беше умален вариант на известните увеселителни заведения в Гинза, Токио. Дълга и тясна, сградата беше колкото десет вагона, наредени един до друг. Във въздуха се носеше звън от автоматите край стените и гъст цигарен дим.

Всеки от тях представляваше кръгло вертикално игрално съоръжение, високо около метър, широко почти шейсет сантиметра и около петнадесетина сантиметра в дълбочина. Под стъкления похлупак върху цветната основа имаше хълмчета и метални перки. Когато играчът пуснеше монетата, малки метални топчета се изсипваха отгоре, отскачаха по препятствията и се отклоняваха насам-натам. Мъжете въртяха ръчките под автоматите и се мъчеха да закарат топчетата до долния край — колкото повече топчета съберяха, толкова повече билети печелеха. Когато стигнеха определена бройка, отнасяха фишовете си на входа на салона и си избираха плюшена играчка.

Въпреки че хазартът е незаконен в Япония, не бе незаконно да се продава спечелената играчка. Това ставаше в една малка задна стаичка. Мечетата носеха двадесет хиляди йени, големите зайци — два пъти повече, а плюшените тигри — шейсет хиляди йени.

Играчите харчеха средно по пет хиляди йени на вечер, а през шейсетте автомата на салона обикновено минаваха по двеста човека. Те се радваха, когато печелеха, но много малко от тях идваха заради печалбата. Имаше нещо омагьосващо в търкалянето на топчетата през сложния лабиринт, в напрегнатото очакване дали ще ти провърви, или късметът ще ти изневери. Всъщност играчът се изправяше срещу съдбата, за да определи какво е отношението на боговете към него. По всеобщо убеждение, ако успееш да обърнеш късмета си тук, ще настъпи промяна и в живота ти. Това действително се случваше много често, макар че никой не можеше да даде рационално обяснение на този факт.