Тереза Медейрос - Скандална нощ

Хейдън застина на прага, като не искаше да пропусне рядката възможност да я погледа. Ако Алегра усетеше присъствието му, щеше веднага да избяга.

Лицето й вече не беше бледо. От ежедневните разходки с Лоти и Хариет бузите й бяха станали розови, а след редовното пиене на чай с пасти всеки следобед дори беше малко напълняла. Блестящите й коси бяха прихванати на челото със синя панделка. Хейдън наблюдаваше как вечер пред огъня с весело бърборене, Лоти четка косата й и обработва немирните къдрици, докато те не започнат да пускат искри и да блестят.

Още по-учудваща беше промяната в лицето на дъщеря му. Отдавна очите й не светеха подозрително, а устните й не бяха упорито стиснати и нацупени.

Хейдън изучаваше нежния й профил и съжалително поклати глава, осъзнавайки, че скоро Алегра ще стане девойка. Винаги бе мислил, че тя няма да се омъжи, защото никому не би се понравила. Макар че отначало Хейдън мислеше да си тръгне, преди момичето да го е забелязало, нещо го накара да се изкашля.

Алегра се стресна и го изгледа, а бузите й виновно почервеняха.

— Татко! Изобщо не те чух да влизаш. Аз тук… нещо четях за урока утре.

Когато Хейдън се доближи, тя се опита да скрие книгата зад гърба си. Преди да успее, той я взе от ръцете й.

— По какво учиш? История? Латински? География? — вдигна книгата срещу огъня и видя, че това е един от евтините романи, които се продаваха по улиците на Лондон. Те бяха предназначени за бедните слугини, да си разнообразяват сивото ежедневие. — „Призракът от кулата“ — той бързо прелисти книгата. — Отвличане, убийство, призраци и други ужасии. Звучи много ободряващо. И какво е всъщност? — попита той, когато откри още една книга, пъхната между седалката и облегалката. Взе я, отвори я и погледна оцветената на ръка гравюра на фехтувач, маскиран като смъртта, който подава на противника си отрязана глава. — Хм, „Пещерата на ужаса“ — мястото изглежда много привлекателно, нали?

Алегра сложи раздразнената Мирабела на килима пред камината, стана и взе двете книги от ръцете му.

— Исках да ги занеса на Лоти. Навярно снощи ги е забравила тук.

Хейдън се възхити още веднъж от хитрата постъпка на Лоти. Нарочно е оставила тук книжките, за да ги намери Алегра.

— Не си тръгвай — промълви той, когато видя, че Алегра се запътва към вратата. — Моля те. — Гласът му прозвуча ласкаво, а не заповеднически. — Бях тръгнал да си търся книга за четене, нещо забавно, да мине времето. — Той протегна ръка и посочи „Пещерата на ужаса“. — Може ли да я погледна.

Все още изпълнена с подозрение, Алегра му подаде книгата и отново седна на дивана. Хейдън се настани срещу нея, събу обувките си и изпъна крака върху отоманката. Зачете първите страници от „Пещерата на ужаса“, като се правеше, че не забелязва учудения поглед на дъщеря си, която го наблюдаваше иззад книгата си.

Не след дълго престана да я забелязва. След няколко страници беше завладян от заплетената история за смърт и убийство. Скоро и двамата с Алегра така се захласнаха в четивото, че не усетиха кога Лоти е застанала на прага на библиотеката и наблюдава сцената. Те седяха там, а дъждът плющеше по прозорците, котката спеше пред камината на килима и изглеждаха като дъщеря и баща, които се наслаждават на компанията си през една спокойна вечер в уютния си дом.

Никой от двамата не забеляза как Лоти доволно се усмихна и продължи нататък.

Въпреки че не повтори грешката да се присъедини към момичетата, Хейдън не можеше да се удържи да не минава покрай музикалния салон всеки ден, когато Лоти, Алегра и Хариет пиеха чай. Независимо колко бе зает, винаги си намираше извинение да застане на прага и да послуша тяхното весело бърборене. Дъщеря му не ценеше присъствието му, но като че ли започна да го приема. Тя вече не напускаше стаята, щом той влезеше.

Когато един следобед мина покрай музикалния салон, за свое голямо учудване Хейдън откри, че скъпата кукла, която беше поръчал за дъщеря си седеше на стола срещу Лоти. Видя, че и Алегра е учудена колкото него. Тя стоеше с ръце на хълбоците и замислено гледаше новата аранжировка.

— Какво търси тази тука?

— Хариет днес не се чувства много добре — осведоми я безгрижно Лоти и отпи глътка чай от чашата. — Май има температура. Тъй като се нуждаем от четвърти, се поогледах и реших да поканим нашата малка приятелка. Откакто е пристигнала в Оукуайлд, тя все лежи в кутията. Мога да си представя как е скучала.

Алегра седна на празния стол, като все още мрачно наблюдаваше натрапницата. С ръцете си, облечени с блестящи бели ръкавици, и с елегантно фризираните си букли куклата като че ли гледаше надуто останалите. Старата Лотина кукла — пират я гледаше нахално изпод падналата от окото й превръзка.