Тереза Медейрос - Скандална нощ

Хейдън отмина и се барикадира в кабинета, но любопитството му взе връх. Не след дълго пак надничаше през портала и гледаше как Алегра заплашва с пръст новата кукла.

— Няма да допусна да изядеш целия сладкиш за чая, непослушно момиче такова — караше се тя. — И знай, че никоя добре възпитана дама не яде с ръкавици.

И докато Алегра беше заета да й сваля белите ръкавици и да й пъха в ръката ронлив сладкиш с мармалад, при което скъпата рокля с цвят на лавандула се изцапа с мармалад, той се усмихна развеселен. А когато Лоти го видя на вратата и вдигна чашата си в ироничен тост, Хейдън разбра, че тя бе извадила изоставената кукла не заради Алегра.

А заради него.

През следващите седмици Лоти и Алегра се опитваха да провеждат уроци. А Хейдън се опитваше да им вярва. Когато една сутрин двете решиха да се насладят на редкия слънчев ден и да вземат колелото на Лоти, Хейдън се облегна на входната врата и с жадни очи наблюдаваше всяко движение на жена си.

Модерното съоръжение беше конструирано така, че водачът трябва да го яхне и да се отблъсне от земята, докато се засили дотолкова, че то да може само да се движи. Но дървените колела бяха по-скоро пригодени за градински алеи, отколкото за пътя с чакъл, тъй че бедната мис Дъмуинкъл така се друсаше, че само по чудо не падна и зъбите й останаха цели. Лоти и Алегра тичаха от двете й страни като се смееха и я окуражаваха.

Когато трите изчезнаха зад едно възвишение, Хейдън се подпря на лакът и изложи лицето си на слънце, наслаждавайки се на топлината. Прекрасният ден беше решил да докаже, че пролетта скоро ще настъпи и в Корнуол. Въздухът ухаеше на топла земя и диви цветя. От пъпките на дърветата започваше да се показва зелен пух. Склонът беше обгърнат от белия облак на разцъфнал глог, а върху скалите се събудиха за живот сините камбанки, ярките карамфили и жълтугата. Младите чайки в защитените си гнезда оповестяваха с крясъци идването на пролетта.

Колелото отново се показа, този път с Лоти на седлото. Със силните си крака Лоти успяваше да кара доста бързо. Когато стигна върха на възвишението, тя разпредели тежестта и се спусна по склона, като крещеше от удоволствие. Шапката й хвръкна от главата и се задържа на копринената панделка. Хейдън смръщи чело, обезпокоен от рискованото й каране. Преди да успее да я предупреди, колелото връхлетя на един стърчащ камък и излезе от тесния път в ливадата. Очите на Лоти се разшириха от ужас. Когато, друсайки се, приближи един обрасъл с трева насип, Хейдън се затича към нея. Лоти се блъсна силно в насипа и падна.

Хейдън беше почти оглушал и ослепял от страх, когото си представи как тя лежи в тревата с неестествено сгънат врат и как червените й бузи побеляват. Стигна до нея едновременно с Хариет и Алегра. Те коленичиха в облак от поли. Той внимателно взе в ръце топлото тяло на Лоти и извика, обладан от смразяващ страх.

— Лоти, Лоти, чуваш ли ме?

Миглите й трепнаха. Тя го изгледа крадешком.

— Разбира се, че те чувам. Нали крещиш право в ухото ми.

Една закачлива усмивка откри трапчинката по нежната й буза и Хейдън се почувства разкъсван от раздвоението дали да я целуне, или да я разтърси. Но погледите на Хариет и Алегра му показаха, че трябва само леко да й се скара.

— Ти, безгрижна малка лудетино, какво, по дяволите, правиш? Можеше да счупиш проклетия си врат.

Алегра, която седеше срещу него, разтвори с ужас очи. Той осъзна, че за пръв път си позволява да ругае в нейно присъствие, но тъй като все едно вече бе късно, добави:

— Да те вземат дяволите!

Както се намираше в ръцете му, Лоти се надигна, но без се освободи от тях.

— За пръв път падам. Трябваше да видиш бедния Джордж скоро след като Стърлинг донесе колелото от Германия. Той се приземи в един храст с магарешки бодили и една седмица след това не можеше да сяда.

Хейдън я изправи на крака и я изгледа още по-мрачно.

— Ако те хвана още веднъж да правиш това, и ти няма да можеш да сядаш една седмица.

Хариет и Алегра се спогледаха смаяно.

Колелото лежеше захвърлено на няколко крачки от тях, но изглежда не бе повредено. Лоти тръгна натам, за да го изправи. Когато се накани отново да го яхне, Хейдън се изправи срещу нея с ръце на хълбоците.

— Надявам се, не възнамеряваш отново да го възседнеш, след като едва не се уби.

— Напротив! — отговори тя, а в очите й блеснаха предизвикателни искри. — А може би и ти искаш да пробваш?

Хейдън не можа да отхвърли предизвикателството.