Тереза Медейрос - Скандална нощ

Алегра бързо постави ръка пред устата, за да предотврати неволното изкискване.

— Ти се носил боне?

— Разбира се, но още по-неудобно беше, че баба ти държеше да ме нарисуват с него, седнал в скута й. И искам да те уверя, че по това време съм бил с къдрици като твоите.

Алегра не беше твърде убедена.

— Никога не съм виждала подобна картина.

— И никога няма да видиш — увери я Хейдън и отпи глътка чай. — „Поради разсеяност“ я залях с газта за лампата и я хвърлих в огъня, точно когато бях на твоите години.

— Много хитро от твоя страна — побърза да го похвали Алегра, обърна глава, наведе се, така че къдриците закриха лицето й и се концентрира в обуването на кукленски гащи върху задните лапи на Мирабела.

— Има ли и други постъпки от времето на вашата младост, които искате да споделите с нас? — попита Лоти, отчупи едно крайче от геврека и го лапна.

Хейдън се бореше с неустоимото желание да се наведе и да оближе сметаната от ъгъла на устните й.

— Не само на млади години могат да се вършат щуротии — отговори той и си наложи да устои на погледа й. — С течение на времето някои изкушения стават още по-сладки.

Зад дебелите стъкла на огромните очила, които й беше дал някой от слугите, Хариет го изгледа смутено и си взе голямо парче сладкиш със захарна глазура, с надеждата, че ако устата й е пълна, Хейдън няма да я заговори.

— Кажете, госпожице Дъмуинкъл — обърна се той учтиво към нея, точно когато напълни устата си, — харесва ли ви престоят в Корнуол?

Хариет остави чашата с чай, а ръцете й така се разтрепериха, че чашата задрънча върху чинията.

— О, да, милорд — отговори тя с пълна уста. — Не мога да изкажа благодарността си, задето писахте на родителите ми и ги помолихте да остана, за да правя компания на Лоти. Господи, ако бяхте ме върнали в Кент, щях да ум… — Хариет прекъсна думата и забрави дори да дъвче, гледайки го с все по-нарастващо отчаяние.

— Да умрете? — помогна й приятелски Хейдън, като се надяваше тя да преглътне.

Внезапно Алегра се обади.

— Майката на Лоти е умряла, когато тя е била на три години. Изгоряла е в пожар. Лоти не може да си спомни как е изглеждала. Тъжно, нали?

Хейдън тайно изгледа жена си. Тя беше точно толкова учудена.

— Права си, ужасно е тъжно — съгласи се той с дъщеря си. Алегра се отказа да гледа ту единия, ту другия и започна да люлее в ръце Мирабела, нагиздена като пеленаче.

— Лоти каза, че трябва да съм благодарна, че си спомням мама.

Хейдън почувства как гърлото му се стегна.

— И така трябва да бъде — успя да изрече той и по този начин за пръв път след смъртта на Жюстин заговори за нея с дъщеря си. — Тя много те обичаше.

Отмести стола и се изправи безпомощно. Жълтото коте скочи на пода.

— Моля за извинение, но имам да върша и други неща. Сигурен съм, че след чая Лоти и Алегра ще продължат занятията.

Хейдън не остана по-дълго, за да забележи коя от двете изглежда по-виновна — дъщеря му или съпругата му. Единствената му мисъл беше да избяга. Но когато тръгна по дългия коридор към кабинета си, веселият взрив на смеха им го преследваше много по-настойчиво от всеки друг призрак.

Скоро Хейдън разбра, че не може да намери място, където да избяга от тяхната веселост. През следващите дни смехът им звучеше още по-силно от класната стая, придружен от тайнствена шумотевица. Този смях проникваше и през прозорците на кабинета му, когато Лоти и Алегра играеха с котенцата. Избухваше след вечеря в гостната, където Лоти четеше на глас някой от горещо обичаните си готически романи, а драматичният й патос събуждаше повече кикот, отколкото страх. Когато един ден Хейдън спипа Меги и Джем да стоят зад вратата и захласнато да попиват всяка дума, не можа да не ги смъмри, въпреки че използваха собственото му скривалище.

Но още по-лоша от смеха беше музиката. Тъй като вратите на музикалния салон сега бяха широко отворени, Хейдън никога не знаеше кога тя ще прозвучи оттам и ще прогони тишината, която бе пазил в продължение на четири години. Това вече не се издържаше. Когато Алегра започнеше да свири, Хейдън си намираше работа в селото, въпреки че тя можеше спокойно да се свърши от управителя. Или се качваше на коня и препускаше през тресавището, с риск да си счупи врата.

Въпреки че му доставяше радост да вижда как детето разцъфва под грижите на младата му жена, нарастващата привързаност между двете караше Хейдън да се чувства все по-изолиран. А когато през една студена дъждовна вечер искаше да се скрие в библиотеката, пред очите му се разкри невиждана гледка. Дъщеря му… четеше!