Тереза Медейрос - Скандална нощ

— Чичо Нед! — извика тя и се затича към него. Хейдън успя само да стои и да гледа безпомощно как дъщеря му се хвърля в прегръдката на другия мъж.

Сър Едуард Таунсенд вдигна високо Алегра и я целуна по бузите.

— Господи, момиченце. Толкова време мина, че не съм сигурен дали си спомняш все още за стария си чичо Нед. Гледай ти! — той я пусна на земята и я погали с любов по косата. — Когато те видях за последен път, току-що беше излязла от пелените, а сега пред мен стои една чудно красива млада дама! Ела да ми разкажеш колко предложения получи от обожателите си.

Когато Алегра наведе глава и почервеня, Лоти тайно погледна към Хейдън. Той наблюдаваше емоционалното посрещане с напълно безизразно лице.

Като подаде бастуна си на един лакей, Нед, най-елегантният мъж в света, подаде ръка на Алегра и на мис Търлигър. Когато триото бавно се приближи, Лоти се помъчи бързо да прибере с украсените с перли гребени непокорните си къдрици. Нищо не можеше да промени като цяло. За велосипедната езда беше облякла най-старата си рокля от избелял кафяв муселин, която повече подхождаше на слугиня, отколкото на една маркиза.

Хариет напразно се помъчи да се скрие зад Лоти.

— Мислиш ли, че родителите ми са я изпратили да ме прибере вкъщи? — попита тя.

— Коя, по дяволите, е тази жена? — запита Хейдън.

— Тя беше една от учителките ни при мисис Литълтън — прошепна Лоти. — Но в последните години работи като гувернантка в частни домове.

— О! — отговори сухо той — Ужасната мис Търлигър.

Лоти направи крачка напред, хвана облечената в черна ръкавица ръка на старата дама и се усмихна със стиснати зъби.

— Мис Търлигър, какво радостна изненада! Какво ви води в нашия затънтен край?

Жената изгледа Лоти през телените си очила, а Лоти установи, че по брадавицата й има повече косми, отколкото си спомняше.

— Не бъди нахална, госпожице. Всъщност ти ме доведе.

— Аз ли? — отговори Лоти със заглъхнал глас.

— Ти ли си я повикала? — повтори Хейдън и хвърли мрачен поглед към Лоти.

— Разбира се. Трябваше само да прочета писмото ти, за да ми стане ясно, че тук има дете, което отчаяно се нуждае от моето ръководство. — И мис Търлигър хвърли мълниеносен поглед към Алегра, от който не убягна нито разрешената от вятъра коса, нито падналото на раменете боне. — И смея да твърдя че, съм дошла навреме.

Алегра направи крачка назад и също като Хариет потърси защита зад гърба на Лоти.

Мис Търлигър издърпа Нед напред и запримигва с редките си мигли, което би се приело като кокетство при дама, сто години по-млада.

— Щях навярно още да отлагам, ако този очарователен млад господин не беше предложил най-любезно да ме придружи.

Хейдън погледна хладно Нед.

— Надявам се, че не жена ми те е повикала и теб.

Преди Лоти да успее да отговори, Нед се усмихна подигравателно:

— О, небеса, защо трябва да използвам някакъв предлог, за да посетя стар приятел.

— Не се нуждаеш от предлог — отговори Хейдън, — а от покана.

Нед въздъхна.

— Винаги си бил дребнав.

Лоти наблюдаваше учудено Нед и мис Търлигър.

— Колко чудно, че двамата се познавате.

— Вина има брат ви, милейди — отговори Нед и взе отново бастуна си от лакея. — По време на сватбената закуска се запознах с брат ви Джордж. Много скоро открихме, че имаме множество общи интереси.

Лоти можеше да се досети какви бяха тези интереси: коне, хазарт и хубави танцьорки от оперетата.

— Точно му гостувах в Девънбрук Хаус, когато дойде мис Търлигър с писмото. След като сподели съдържанието му със семейството ви, решиха да я изпратят тук, за да поеме задълженията ви и да ви освободи.

Мис Търлигър свали ръкавиците си с решителност, която накара Лоти да настръхне.

— Освен храна и квартира искам да получа в края на другата седмица аванс от заплатата си. И не понасям никакви опити за сближаване от страна на работодателите. Аз съм достатъчно стара, за да бъда не задиряна от някой похотлив благородник. — Тя мушна заканително кокалестия си пръст под носа на Хейдън и космите върху брадавицата й настръхнаха заканително. — Млади господине, очаквам спалнята ми да бъде снабдена с резе и ви уверявам, че ще го използвам.

Като се стараеше с всички сили да не избухне, Хейдън направи елегантен поклон.

— Не се безпокойте за своята добродетел, мадам. Във ваше присъствие ще се старая да се държа като истински джентълмен.