Тереза Медейрос - Скандална нощ

— Навярно ви е разбила сърцето, когато е решила да се омъжи за Хейдън.

Нед сви рамене.

— Когато ми отказа, както се и очакваше, мислех, че е подло и нечестно, но ако искате да знаете истината, някъде дълбоко в себе си изпитах безгранично облекчение.

Лоти сбърчи чело, учудена от твърдението му.

— Мислех, че сте я обичали. Как така лесно я прежалихте?

— Не съм сигурен. Навярно още тогава съм усещал, че нещо не е наред. Освен това аз не съм като Хейдън — отговори прямо той. — Никога нямаше да съм достатъчно силен да понеса капризите и претенциите й.

Лоти понижи глас:

— И приятелят на Хейдън, Филип, ли беше толкова влюбен и толкова облекчен след това?

Една дълбока бръчка проряза челото на Нед.

— Филип никога не е бил приятел на Хейдън. Казвах му, но той не ми повярва. Със своя слънчев характер искаше да мисли, че всички са добри.

Лоти потисна усмивката си, развеселена, че някой определя мъжа й като слънчев характер.

— На мен определено ми се е паднало да видя само най-лошото от характера му. В нощта, когато се запознахме, мислеше, че съм шпионка на някой от скандалните вестници.

Нед отхвърли това тълкуване.

— Ако наистина ви е смятал за шпионка, щеше да ви изхвърли през прозореца.

— Щом Хейдън е смятал Филип за свой приятел, защо той го е излъгал?

— Филип беше вторият син на един виконт, който почти бе пропилял богатството си, а Хейдън бе любимият и разглезен син на маркиз и наследник на голямо богатство. Филип мечтаеше за всичко, което притежаваше Хейдън, особено за Жюстин. Той никога не прости на Хейдън, че спечели сърцето и ръката й.

— Хейдън ми каза, че той и Жюстин са се скарали много лошо в Лондон, малко преди… преди Филип да… Знаете ли защо?

Нед въздъхна.

— Жюстин отчаяно искаше още едно дете, един наследник, но при раждането на Алегра тя толкова страдаше, че Хейдън се страхуваше да не би трудностите около раждането да разрушат и малкото, което е останало от разума й.

— Но как е успял да го предотврати…? Как те…?

Лоти замлъкна, като се колебаеше да не проличи нейното незнание.

— Съвсем просто е, милейди — отговори нежно Нед. — След раждането на Алегра той не се върна повече в леглото на жена си.

Лоти продължи да го гледа безмълвно, учудена от откритието. Тя вярваше, че няма какво до предложи на мъжа си в сравнение със страстта, която е изпитал с Жюстин. А той е избягвал съпружеското легло в продължение на повече от шест години.

Нед продължи:

— Освен нормалните пристъпи на ярост Жюстин беше и ужасно ревнива. Беше обсебена от идеята, че Хейдън задоволява страстта си с други жени.

— А той правеше ли го? — смело попита Лоти, като се надяваше, че Нед няма да забележи колко й струва този въпрос.

Той поклати с глава.

— Всички други мъже, включително и моя милост, щяха да си намерят любовница, за да задоволят плътските си страсти. Но не и Хейдън. Той не би й причинил това.

Лоти се вгледа в ироничните виолетови очи на Нед.

— Защото я е обичал.

Преди да отговори, Нед като че ли обмисли внимателно думите си.

— На млади години Хейдън беше принуден да изпълнява ролята на болногледач. Често имах чувството, че любовта му към Жюстин прилича повече на родителска любов към дете, отколкото на любов на мъж към жена. Дълбоко в сърцето си той знаеше, че не са подходящи един за друг. — Обърнал гръб на портрета, Нед я изгледа изпитателно. — Винаги съм имал чувството, че се нуждае от жена, която няма да му отстъпва както в спалнята, така й извън нея.

След това той се извини с учтив поклон и остави Лоти да размишлява върху думите му, насаме с Жюстин.

На следващия ден Хейдън преглеждаше счетоводните книги на имението, когато изведнъж плахо почукване по вратата отекна в кабинета му. Преди да стане от стола, се принуди първо да отстрани едно коте от скута си, а другото от крака си. На половината път до вратата се спъна в третото котенце. С престорено снизходителна въздишка го отмести встрани.

Отвори вратата, но там нямаше никой. Подаде глава навън, но коридорът бе празен. Погледна надолу и откри сгънато парче хартия. Някой беше я оставил до вратата. Той отвори писмото и разбра, че става дума за покана, а по решителния почерк заключи, че е написана от жена му.

Тя бе решила в чест на госта да устроят музикална вечер. Лейди Оукли с мис Хариет Дъмуинкъл щяха да изпълнят в дует „Серенада“ от Шуберт, мис Агата Търлигър щеше да изсвири на арфа „Целунах любимия си в зеления коридор“. Хейдън се усмихна като си представи сцената. А кулминацията на вечерта без съмнение щеше да бъде изпълнението на лейди Алегра Сент Клер на Бетоновата соната „Бурята“.