Тереза Медейрос - Скандална нощ

Хейдън бавно пусна поканата. „Бурята“ беше едно от любимите произведения на Жюстин. Той бе прекарал много уютни вечери в музикалния салон пред весело горящата камина и с Алегра в скута, заслушан в майсторското изпълнение на Жюстин. Когато престана да спи с нея и огънят застрашаваше да я разяде отвътре, тя започваше да свири сонатата отново и отново, докато тоновете не прозвучаваха толкова диво и в такъв дисонанс, че Хейдън понякога се страхуваше, че ще загуби разсъдъка си.

При мисълта отново да седи там и да слуша сонатата, изпълнена този път от малките пръсти на Алегра, по челото му изби студена пот.

Ще издържа, уверяваше се сам той и мачкаше разсеяно поканата в ръце. Щеше да го направи заради дъщеря си.

Това си повтаряше Хейдън, когато вечерта стоеше пред огледалото в своята спалня. Навярно нямаше толкова да се старае, дори ако беше поканен в Уиндзор на вечеря с краля. Яката и ръкавите на ризата му бяха прясно колосани, а шалът — безукорно завързан като на Нед. Непокорната му коса бе грижливо пригладена. Сигурно заради това мъжът, който го гледаше от огледалото, му се струваше непознат и чужд. Извади джобния си часовник. Навярно всички вече са се събрали в музикалния салон и чакат само него. И никой няма да се учуди, особено Лоти, ако изпрати Джил да съобщи, че се извинява, но няма да може да присъства.

Ако продължаваш да отричаш чувствата си, единственото което ще ти остане, ще бъде съжалението.

В съзнанието му прозвучаха предупредителните думи на Нед и Хейдън за последен път приглади сакото и обърна решително гръб на мъжа в огледалото.

В музикалния салон облечената в розова рокля Алегра се разхождаше неспокойно напред-назад. Приличаше на уплашена пеперуда. С помощта на Лоти непокорната й коса бе подредена на блестящи масури, които падаха по раменете. Въпреки че двете кукли бяха заели почетните места до рояла, тя повече приличаше на млада дама, отколкото на малко момиче.

Като оправяше горещи молитви да не направи някоя ужасна грешка, Лоти всеки три секунди поглеждаше към вратата. Всеки миг очакваше Джил да влезе и да съобщи, че господарят много съжалява, но има неотложна работа, която изисква личното му присъствие.

Седнала на дивана до сър Нед, Хариет отпи глътка пунш.

— Надявам се че няма много да се разочаровате от моето нескопосано пеене, сър.

— Не се тревожете, мис Дъмуинкъл — отговори Нед и намигна на Лоти. — Не може да се очаква от една дама да притежава едновременно и ангелско лице, и ангелски глас.

Хариет наведе смутено глава над чашата и се изкиска възхитено.

— Остава само четвърт час до времето, когато трябва да съм в леглото — обяви мис Търлигър. — Никога нямаше да се съглася да удостоя това събиране с таланта си, ако знаех, че представлението ще се проточи до ранните часове на утрото.

Лоти погледна малкия си часовник. Беше седем и половина.

— Повече няма да чакаме — каза Алегра, седна на пианото и започна да изучава върховете на ръкавиците си от ярешка кожа. — Той няма да дойде.

— Не бих бил толкова сигурен.

Всички погледи се насочиха към вратите. Хейдън стоеше на прага. Краткият поклон подчерта небрежната елегантност на неговата поява. Когато погледът му срещна Лотиния, уморените му очи за момент я оставиха без дъх. Никога не беше изглеждал толкова добре с решително вдигната глава и с непокорната къдрица, която падаше на челото му. Въпреки че Алегра не удостои дори с жест идването на баща си, лицето й почервеня от радост.

Хейдън избра стол до Лоти и тя вдъхна неговия свеж мъжки аромат. Не можа да се сдържи да не прошепне:

— Изглеждаш като че ли си принуден да присъстваш на публична екзекуция.

— Точно това правя — прошепна в отговор той и учтива усмивка вкамени лицето му. — На моята собствена.

И тъй като всички гости бяха налице, Лоти и Хариет се приближиха до пулта с нотите, за да открият вечерта с дует. Докато гласът на Лоти звучеше ясен като камбанка, на Хариет по би й отивало да участва в песен, която вместо с „Послушай как пее славеят“, започва с „Послушай как кряка жабата“.

Без съмнение от страх да не ги извикат на бис Нед скочи след като прозвуча последният тон и изръкопляска: „Браво!“.

Лоти леко се поклони и заведе сияещата Хариет до дивана.

Следващият номер в програмата бе солото на мис Търлигър, но на никой не му даде сърце да я събуди. След ободрителното кимване на Лоти Алегра се надигна бавно и седна пред рояла.

В мига, в който малките й ръце докоснаха клавишите, като с магическа пръчка ръцете й престанаха да треперят и тя забрави присъстващите.