Тереза Медейрос - Скандална нощ

Нед го изгледа укорително.

— Подценяваш моя чар. Една приятелска усмивка и едно намигване са достатъчни да накараш някоя малка червенокоска да те посвети в тайните на дома. Изглежда съпружеските отношения между теб и твоята маркиза — или по-точно липсата на такива — са станали неизчерпаем източник на клюки в слугинските помещения.

Хейдън хвърли цигарата си в студената камина.

— Ти по-добре от всеки друг знаеш, че това не е бракът, който всеки от нас искаше. При такива обстоятелства не е необичайно да спим в отделни спални.

— Също така не е необичайно, когато един от съпрузите си намери любовник или любовница. — Хейдън погледна невярващо към Нед, но той изглеждаше зает с портвайна. — Чакай, да не би да искаш да ме излъжеш, че не си мислил по въпроса? Тя е очарователна млада жена. Ако не я желаеш, мога да ти обещая, че веднага ще се намери друг мъж, който да я пожелае. — Нед отпи глътка портвайн. — Изглежда много по-разумна от Жюстин. Не се бой от скандал. Сигурен съм, че ще бъде напълно дискретна с избора на любовник.

Хейдън остави чашата си върху перваза на камината, пристъпи към Нед, хвана го за безупречно завързания шал, вдигна го високо и го притисна към един от рафтовете. Цигарата на Нед падна на земята, но тъй като беше джентълмен, той не разля и капка портвайн. Като балансираше с чашата, Нед изгледа презрително Хейдън.

— Какво смяташ да правиш? Да ме извикаш на дуел? Какъв ще бъде този път дуелът — с шпаги на двора или с пистолети на зазоряване? Намери ли си вече секунданти? Ако желаеш, мога да проверя пистолетите и да ти ги подам, за да ме застреляш.

Очите на Хейдън станаха кървавочервени от гняв, но успя да се сдържи, когато видя, че в погледа на Нед няма нито страх, нито триумф.

Бавно го пусна и се помъчи да успокои дишането си. Взе чашата от камината, вдигна подигравателен тост, като се мъчеше да прикрие треперещите си ръце.

— Благодаря, приятелю. Искаш отново да се правя на глупак заради жена.

— Искам да те подтикна, да се влюбиш в жена си.

— В случай че си забравил, последния път, когато обичах жена си, умряха двама души.

Гласът на Нед прозвуча необичайно страстно:

— Но не е ли това най-хубавото на любовта? Тя трябва да е била много ценна за тебе, за да убиеш някого или сам да умреш заради нея.

— В действителност това е смътната представа на мъж, който преживява вечната любов за една седмица в леглото на някоя балерина. Ако Филип беше тук, не съм сигурен дали щеше да сподели мнението ти. — Хейдън се загледа в рубиненочервения портвайн. — Това ли е целта на посещението ти? Да ме накажеш за смъртта му?

— Дойдох, защото мислех, че е крайно време да престанеш да се самонаказваш. Филип заслужаваше да умре — обясни мрачно Нед, — особено след онова, което направи с Жюстин. Ако не беше го застрелял, щеше да го стори друг измамен съпруг.

Хейдън вдигна глава.

— А какво мислиш за Жюстин? И тя ли заслужаваше да умре?

Нед наведе рамене и го погледна загрижено със сивите си очи.

— Честно да ти кажа, не знам, стари приятелю — отговори тихо той. — Ти си единственият, който може да съди.

Хейдън протегна ръка и оправи шала на Нед.

— Мисля, че няколко дами в столовата ни чакат за десерта. Нали ще поднесеш на жена ми моите извинения? — Той приглади грижливо още веднъж шала, обърна се и излезе.

— Ако продължаваш да отричаш чувствата си — извика след него Нед, — страхувам се, че единственото, което ще ти остане, ще бъде съжалението.

Алегра изненада всички, показвайки симпатия към мис Търлигър. Тъй като и двете имаха навика да казват всичко, което им минаваше през главата, винаги разполагаха с тема за разговор. И тъй като енергичната стара учителка пое сутрешните занимания, Лоти изведнъж остана без работа.

Една сутрин, докато търсеше книгата, която беше оставила някъде предишната вечер, тя срещна в музикалния салон сър Нед, застанал с ръце в джобовете пред портрета на Жюстин. Тя въздъхна.

— И сте били целия път от Лондон, за да се поклоните пред този олтар?

Той поклати глава.

— Съвсем определено — не. Единствената жертва, която би се харесала на жена като Жюстин, е да изтръгне сърцето на един мъж още докато бие в гърдите му.

Лоти го изгледа, учудена от силата на презрението му.

— Защо толкова директно? Не бяхте ли и вие някога неин обожател?

— Да, бях. — Той отново погледна портрета и разкаяна усмивка плъзна по тънките му устни. — С цялата страст и романтична жар на влюбено момче. На всеки бал се опитвах да запълня тефтерчето й за танци или с пот на челото да съчинявам оди за блестящите й коси и за сочните й устни.