Тереза Медейрос - Скандална нощ

Лоти погледна портрета над камината. За пръв път Жюстин не й се присмиваше, а се усмихваше. Виолетовите й очи блестяха на лунната светлина, като че ли двете деляха някаква тайна, която само жените разбират, тайна, която трябва да спаси Лоти. Възможно ли е вече да не са съпернички, а съюзнички? Дали не беше ги повикала с Хейдън по определена причина?

Странно ободрена от тази представа, Лоти се обърна към Хейдън и го погледна в лицето.

— Ти избяга така панически, когато Алегра свиреше, сякаш беше подгонен от призрак.

— Призракът на собствената ми лудост. Ако знаех това, нямаше да стъпя в това проклето помещение.

— Както виждам, отново си тук — отговори Лоти тихо и направи крачка към него.

Той я изгледа иронично. Погледът му премина от разрешените й къдрици през измачканата нощница до босите крака.

— Само защото ми погоди един жесток безсърдечен номер. Защо го направи, Лоти? Не мислиш ли, че разочарованието в очите на дъщеря ми не беше достатъчно наказание?

Лоти поклати глава.

— Не се опитвам да те накажа.

Той прокара ръка през косата си.

— Защо ме повика тук и ме осъждаш на адски мъки?

Лунната светлина къпеше с алабастровата си светлина лицето на Хейдън, а той я гледаше, неспособен да скрие безпомощния си копнеж. Лоти се чудеше какво би направила, ако той още веднъж я погледне така, но вече знаеше отговора.

— Затова те повиках тук — прошепна тя, взе лицето му между ръцете си и го целуна. Подари му цялата си нежност, една съблазнителна смесица от най-различни чувства, която опияни и двамата със своята сладост.

— О, по дяволите — промърмори той върху устните й. — Пак ли ме съжаляваш?

— А не беше ли съжалението причината да се ожениш за мен? — Лоти целуна врата му и се наслади на топлия солен вкус. — Аз попаднах в ужасен капан, а ти прояви съчувствие.

Той я погали по косата и наведе главата й назад, за да може тя да го гледа в очите.

— Ожених се за теб, защото не можех да понеса дори и в мислите си, че друг мъж ще те направи своя метреса… ще те целува… ще те докосва… вместо да го правя аз.

Признанието му предизвика особено чувство у нея.

— Покажи ми как ще го направиш — прошепна тихо тя.

Като милваше устата й с кадифения си език, Хейдън обгърна ханша й с ръце, вдигна я и я притисна към рояла. Махна подпората и капакът се затвори с трясък. След това я положи отгоре.

Лоти опря малките си ръце на широките му гърди, за да не изгуби равновесие, но нищо не можеше да направи със задъханото си дишане. Най-после нямаше слуги, нямаше ги Хариет и Алегра, които можеха да попречат. Дори и Жюстин бе потънала в сянката и ги беше оставила двамата, сами с луната.

Хейдън я прегърна нежно. За момента беше доволен да вдишва тихите й въздишки и да целува нежната кожа на врата й. Когато прокара върха на езика си по чувствителния край на ухото й, Лоти се задъха, а краката й се повдигнаха. Той се настани между тях и издаде гърлен звук. С грапавите си ръце погали през тънкия плат на нощницата връхчетата на гърдите й и с това предизвика вълна от объркани чувства в корема й.

Понесена в море от екстаз, тя почти не усети как той свали нощницата от раменете й и загледа с жаден поглед оголените й гърди.

— О, Лоти, сладка Лоти — каза той с дрезгав глас, възторжено съзерцавайки я на лунната светлина. — Мечтая за този миг от първата нощ в Мейфеър…

Преди Лоти да оцени чудото на това признание, той сведе тъмната си глава върху гърдите й и облиза първо едното, после другото зърно. Целият и свян беше пометен от смелите му милувки. Този път бурята от чувства избухна надолу под корема й, отваряйки безкрайна празнота между краката й.

Когато поиска да стисне крака, за да облекчи болезнената възбуда, бедрата на съпруга й станаха твърди и неподатливи и не й оставиха избор освен този, да обвие краката си около него.

Хейдън се страхуваше, че невинното страдание на Лоти ще бъде гибелно за него. Той се облегна назад и си позволи известно време да й се наслаждава. Тя изглеждаше като паднал ангел с полузатворените си очи, изпълнени с желание, с виещите се руси къдрици около почервенелите бузи, с голите си гърди, които точно като подутите й устни блестяха от целувките му.

— Сладка Лоти — прошепна той и докосна кожата й с ръка. — Толкова се старах да си доказвам, че си още дете, но в сърцето си през цялото време знаех, че си жена.

Той я изгледа право в очите и погали под нощницата й. Ръката му се плъзна по коляното, по меката като пух кожа от вътрешната страна на бедрата й, после по-високо, докато пръстите му достигнаха копринения триъгълник между краката й.