Тереза Медейрос - Скандална нощ

— И аз моите.

И Хейдън проникваше дълбоко в нея, докато тя не изстена от наслада и не потъна дълбоко във възглавниците на дивана.

— Затвори си очите, ангел мой — прошепна той — ще мине по-бързо, отколкото очакваш.

Хейдън видя през стъкления таван, че по небето плуват нежни розови облачета. Пренебрегвайки сънливия протест на Лоти, той й облече дългата нощница и я взе на ръце. Тя го прегърна през врата, без да отваря очи и буйните й къдри гъделичкаха носа му. Тя не използваше като Жюстин тежки цветни парфюми. Чистата й миризма беше смесица от сапун и мускус от любовната игра и го възбуждаше невероятно.

Въпреки че първата мисъл на Хейдън бе да я отнесе в спалнята си, той се насили да завие към източното крило. Ако я сложи в широкото легло с балдахин, щеше отново да я люби. А след това навярно отново. Беше позволил на страстта си да се отприщи без задръжки. Всичко, което бе останало от невинността на жена му, бяха няколкото ръждиви петна по краката й. Изтощеното й тяло спешно се нуждаеше от малко тишина и покой, за да си почине.

Щеше да предупреди Меги да не безпокои господарката си. Да й подготви гореща баня в стаята. Когато си представи гледката, как Лоти седи в месинговата вана, отметнала русите си къдрици, как полива златните си гърди с блестящата течност, главата му се замая и усети парене в хълбоците. Хейдън изруга.

Отнесе Лоти в спалнята й и я положи под завивката. Един жълт котарак го изгледа подозрително.

— Не святкай така яростно с очи — прошепна Хейдън. — Хващам се на бас, че са те галили достатъчно. И то без благословията на църквата.

Мистър Скокльо не се виждаше никъде, но когато Хейдън разстла още едно одеяло върху Лоти, Мирабела изскочи изпод леглото. С необясним прилив на енергия, типичен за малките котета, прескочи леглото, завъртя се няколко пъти в кръг из стаята и се настани върху писмения несесер от розово дърво върху бюрото в ъгъла.

— Виж какво направи — скара й се Хейдън, защото котето разля мастилницата.

Напълно безразлична, котката скочи от масата, отиде бавно до камината, сви се на кълбо и започна да ближе косматото си коремче.

След като хвърли поглед към Лоти, за да се убеди, че не се е събудила, Хейдън се приближи до писалището, за да вдигне мастилницата, преди мастилото да е покапало на килима. Но котето не беше направило никаква беля. Мастилото бе изсъхнало много преди то да скочи на бюрото. Когато Хейдън махна шишето от изцапания лист, бутна с лакът несесера за писане в края на масата. Той се обърна и от него изпадаха листове пергаментова хартия, изпълнени с грижливия почерк на Лоти, който не можеше да се сбърка. Тя обичаше завъртулките и енергичния замах с перото. Украсяваше буквата „Й“ не с чертичка, а с театрални петна мастило. Когато вдигна една от страниците, Хейдън усети, как усмивката се плъзна по лицето му. Жена му пишеше по същия начин, както и обичаше — с неподправена страст и с обилно вдъхновение, но без всякаква грижа за подреденост и точност.

Предположи, че това е нещо като домакински дневник, какъвто си водеха повечето от дамите. Наведе се да прибере останалите листове и да ги сложи отново в несесера. Тогава пред погледа му попадна първата страница: Никога няма да забравя онзи момент, когато за първи път видях мъжа, който искаше да ме унищожи…

Усмивката на Хейдън бавно помръкна, когато седна до бюрото и започна да чете.

— Лоти, Лоти, събуди се! Време е за чая!

По отчаяния глас на Хариет можеше да се предположи, че изпускането на следобедния чай е нещо толкова ужасно, колкото да изпуснеш последната карета към небето по време на Страшния съд.

Лоти закри с въздишка лицето си с възглавницата. Но Хариет не се обезкуражаваше лесно. Тя отмести възглавницата и с палец и показалец се помъчи да отвори очите на Лоти.

— Трябва да се събудиш — извика тя, като че ли Лоти страдаше не само от умора, но и от глухота. — Днес е последният ден на сър Нед, а ти почти го проспа.

Лоти мрачно изгледа приятелката си с едно око, а Хариет взе от нощното шкафче чаша вода и внимателно я подуши.

— Мили боже, да не би маркизът да те е отровил?

Въпреки уверението на Лоти в противното, Хариет бе твърдо убедена, че Хейдън е опасен лъжец и чака удобна възможност да ги убие в леглата им.

Лоти отстрани ръцете на Хариет и се надигна.

— Престани, Хариет. Никой не ми е сипал арсеник в чая. Просто спах малко тази нощ.