Тереза Медейрос - Скандална нощ

Кошницата мърдаше, леко се тресеше и подскачаше и като че ли запротестира.

Лоти излезе и затвори вратата под носа на мъжа си.

— Не е необходимо. Това е моят обяд.

Хейдън повдигна едната си вежда, като мислеше, че ако нарече младата си жена изпечена лъжкиня, бракът им ще тръгне несполучливо още от самото начало.

Тя беше сменила сватбената си рокля със зелен пътнически костюм с яка от колосана дантела и широки кожени ревери. Кокът, в който преди това бяха подредени къдриците й, беше изчезнал и бе заменен от прическа, завършваща с широкопола сламена шапка, отрупана с креп, панделки и малки розови копринени пъпки. Помисли си, че е решила да сложи това модно творение, за да изглежда по-солидна, но в действителност приличаше на малко момиченце, облякло дрехите на майка си. В никакъв случай нямаше вид на достатъчно голяма, да бъде жена на когото и да било. Особено негова!

— Чакай, Лоти! Забрави Мистър Скокльо!

Хейдън се отмести встрани, когато мис Дъмуинкъл изскочи от дома, носейки една черна котка, която махаше с опашка.

Лоти взе малкото космато същество и го постави върху ръцете си като жив маншон.

— Няма да ви пречи, ако взема със себе си и котката, нали? — попита тя и една необяснима червенина заля бузите й.

— Разбира се, че не — увери я Хейдън, — убеден съм, че животното скоро ще се чувства като у дома си в Оукуайлд. Хамбарите там са пълни с мишки.

— Хамбарите — повтори Лоти и в очите й проблеснаха искри, които предвещаваха беда.

Преди да успее да каже още нищо, останалите от семейството излязоха от къщата. Настойникът на Лоти създаваше впечатлението, че се разкайва за решението си да повери на Хейдън своята безценна непълнолетна балдъза. Девънбрук без съмнение би подкрепил идеята те да прекарат сватбената нощ в къщата. Но Хейдън не възнамеряваше да остане нито минута повече пред зорките очи на този мъж. Един неволен стон от разкошните устни на Лоти и дукът щеше отново да прати да му донесат пистолетите.

Когато братът на булката, сестра й, леля й и чичо й, както и слугите, я обградиха от всички страни, прегръщаха я, целуваха я и й пожелаваха щастие, Хейдън застана в сянката на една от високите колони на входа. В техните очи той винаги щеше да бъде натрапникът, злото чудовище, който отнася със себе си тяхната обичана принцеса.

Когато Хейдън се отдръпна, към него си приближи Нед и го потупа по рамото.

— Къде тръгна?

— Да целуна булката, разбира си. Тъй като съм твой кум, това е мое свещено задължение.

— Само през трупа ми — отговори Хейдън. — Или през твоя, ако жена ми разбере, че ти си ми разказал случката с краля.

Нед се отказа и се облегна на колоната.

— Ако зъбите й са толкова остри, колкото и умът й, нашият монарх трябва да е благодарен, че е останал жив.

На Лоти не й беше приятно, че съпругът й стоеше настрана, но когато реши да го повика, Хариет обви ръце около врата й и се притисна толкова силно, че имаше опасност да й счупи кокалите, а котката запротестира и замяука.

Хариет хлипаше и сълзите замъгляваха дебелите стъкла на очилата й.

— Как бих искала да дойда с теб в Корнуол. Знаеш, че нямам никакъв шанс на брачния пазар. Кой би се оженил за простодушната дъщеря на един мирови съдия без подобаващо състояние?

— Не се прави на гъска — прекъсна я Лоти. — В края на сезона ще ми пишеш и ще ми разказваш за дузините предложения, които си получила. И че просто не можеш да решиш на кого първи да сломиш сърцето. — И като предаде котката на брат си, подаде собствената си кърпа на Хариет и я принуди да се издуха.

С поглед, изпълнен със съмнение към Хейдън, Джордж се наведе и й пошепна:

— Ако не можете да се понасяте двамата, винаги можеш да го отровиш.

Въпреки изопнатите си нерви Лоти се изсмя. Никой от двамата не беше забравил как десетгодишната Лоти в пристъп на сляпа ревност беше опитала трайно да отстрани Стърлинг от живота на сестра си, като сложи в сладкиша му отровна мухоморка.

— Ако се съди по репутацията на маркиза, много по-вероятно е той да ме отрови — отговори тя. Брат й силно я потупа по раменете. Въпреки че отношенията им бяха смесица от неприязън и симпатия, той най-добре от всички я познаваше. И най-много я обичаше. Тя знаеше, че той се срамува, но въпреки това го прегърна. За нейно учудване Джордж не се отдръпна, когато го целуна, а й отговори с още по-силна прегръдка.

— Трябва да се радваш за мен — прошепна на ухото му тя. — Не се случва всеки ден обикновена пасторска дъщеря да стане съпруга на маркиз.