Тереза Медейрос - Скандална нощ

— „Господарят на смъртта“ — повтаряше замислено Лоти и единственото, което виждаше пред себе си освен „Сейнт Джеймс Кроникъл“, бяха къдриците, оформени във висока прическа. — Хм, това не звучи лошо, нали? Навярно бих могла да нарека първия си роман „Господаря на смъртта и булката“. — Тя погледна през вестника към Хариет. — Или пък „Жената на Господаря на смъртта“ би звучало още по-вълнуващо.

Хариет я изгледа.

— Не мога да повярвам, че така спокойно говориш за това. И особено когато ти ще бъдеш тази булка.

Двете седяха една до друга на леглото на Лоти, зарити в купчина вестници. Очевидно Стърлинг не беше отменил указанията да глезят Лоти и затова й беше позволено да остане до обед в леглото. След като се събуди, всяко нейно желание се изпълваше с учудваща бързина и точност. Хариет видя няколко лакеи до леглото си, а една прислужница чакаше да повдигне глезена й. Куки пристигна с най-любимите лакомства на Лоти, между които и една малка френска тортичка, напоена с ром и мед във формата на сърце. Дори и Джордж подаде глава през вратата и я покани на партия вист, тъй като навярно й било доскучало да чете клюките по вестниците, дошли в голямо количество, с незасъхнало още мастило по тях. Лоти навярно би се зарадвала на това внимание, ако не чувстваше загрижеността на Куки и съчувствените погледи на останалите слуги.

Вместо да се радват, че се беше сгодила за един богат маркиз, всички се държаха с нея като със заболяла от смъртоносна болест. Тя започна да разбира как се чувства осъденият, когато му устройват богата вечеря, преди да го заведат на гилотината.

И точно това беше причината, поради която избра да показва на всички колко е спокойна. Тя отказваше да се самосъжалява, когато усещаше как всички останали си позволяват с ожесточено задоволство да й съчувстват. След като с дебюта си беше подлудила за Стърлинг, но не искаше това да се повтаря и на сватбата й. И тъй като щеше да присъства на собствената си екзекуция, искаше да го стори с вдигната глава. За щастие Хариет беше много погълната с драмата, която се разиграваше пред очите й, за да разбере колко изкуствена бе веселостта на приятелката и.

Захвърли „Кроникъл“ и придърпа от френската тортичка на таблата в скута на Хариет.

— Не ми с приятно, че ме вземат за героиня от трагедия. — Тя облиза една капка мед от устните си. — Най-добре ще е да гледам на предстоящата женитба като на събиране на материал за моя първи роман. Какъв шанс — да изследвам душата на маркиза и да разбера причината за смъртта на първата му жена.

— Всичко това е прекрасно — отговори Хариет мрачно, — но кой ще разкрие обстоятелствата около смъртта на втората му жена?

Лоти хвърли укоризнен поглед към приятелката си и изкоментира писанията в следобедното издание на „Тетлър“.

— Нечувано! Статията описва нашата отчаяна тайна любов и рисува Стърлинг като безсърдечен злодей, застанал между нас и щастието ни.

— Ужасно романтично! — извика Хариет и се хвана за сърцето.

— Тъпо и смешно! — Лоти махна памфлета настрана и се опита да отпъди обзелата я тъга. — Мога да те уверя, че маркизът не изпитва и капка любов към мен, нито тайно, нито явно. Освен това трябва да добавя, че Стърлинг изглеждаше снощи много подло с пистолет в ръка. — Тя бегло прочете една особено сензационна статия, разказваща за събитията през изминалата нощ в най-евтиния вестник, който се продаваше на доковете.

— О, небеса! — извика тя и почувства как гърлото й пресъхва — Според това описание, ние сме били заварени във flagrante delicto.

— Къде? Мислех че в Мейфеър — попита Хариет, която в училище най-много мразеше латинския, следван от географията и благоприличното поведение на дамите.

С въздишка Лоти се наведе и шепнешком й обясни, че това, преведено, означава: „в деликатно положение“.

— О, боже! — прошепна Хариет и се изчерви до корените на косата си. — Сигурно никой няма да приеме, че си могла да направиш нещо толкова ужасно. При това с него!

Преди Лоти да добави нещо, на вратата тихо се почука. Тя се отпусна върху купчината възглавници и зачака още някоя френска тортичка. Но в стаята влязоха сестра й Лора и леля и Даяна, съпровождани от двама лакеи. Очите на Лора бяха зачервени от плач, а Даяна гледаше мрачно.

Братовчедката на Стърлинг не беше истинска леля на Лоти, но нейната любвеобилност и здравият й разум отговаряха на това определение. Въпреки строгата зелена рокля и стегнатия кок, целувката върху челото на Лоти беше майчински топла.