Тереза Медейрос - Скандална нощ

— И така, най-накрая се реши да ме посетиш — каза Нед и се усмихна. — Все пак добрите ти маниери не са чак толкова потънали в прах от липсата на употреба, както се страхувах. На какво дължа честта на твоето посещение? Мислех, че днес рано трябваше да отпътуваш за Корнуол. А сега е късен следобед.

— Отдавна бих бил на път, ако не беше ти със своите пъклени планове — отговори Хейдън с леден поглед в зелените си очи.

Нед не смееше да попита дали точно същото беше видял Филип на поляната на Уимбълдън Комън преди почти пет години.

Видът на Хейдън беше в пълно противоречие с късата подстригана коса на Нед, с колосания шал и блестящите месингови копчета. Ботушите на му бяха протрити по върховете и поне от три години излезли от мода, шалът му беше небрежно и накриво завързан. Носеше широко сако, което висеше около сухото му тяло, като че ли доскоро беше гладувал. Както обикновено бобровата му шапка се намираше в ръката му, вместо на главата и поради това косата му беше разрошена от вятъра. Въпреки благородническото му потекло от него винаги лъхаше на нещо диво и нецивилизовано, което благородните дами, както и леките момичета, намираха за неотразимо. Когато бяха принудени да избират между Хейдън, Нед и Филип, безусловно винаги предпочитаха Хейдън.

Както беше направила и Жюстин.

С невинна физиономия Нед посегна към цигарите си.

— Не разбирам за какво говориш?

— Не се преструвай, че си единственият в Лондон, който не е чул за провала от последната нощ. — Погледът на Хейдън се спря върху вестниците и той стисна зъби. — Както виждам, вече си информиран.

Преди Нед да успее да докаже обратното, Хейдън издърпа „Таймс“ изпод лакътя му. Вдигна го срещу ярката слънчева светлина, струяща в помещението през високия прозорец с арка, и с драматично задоволство прочете големите заглавия: „Ново престъпление и жертва на страстта на маркиза убиец“. Нед се отдръпна и се отпусна върху един стол, а Хейдън взе други два вестника и зачете „Маркизът убиец затрива с целувка една невинна“.

— О, не трябва до отминем и написаното в „Сейнт Джеймс Кроникъл“, бастиона на всевластната журналистика „Дебютантка преживя обсебващата прегръдка на господаря на смъртта“.

— Господаря на смъртта — повтори замислено Нед. Не намираш ли, че това звучи много по-поетично, отколкото „маркизът убиец“?

— Хейдън захвърли вестниците върху масата.

— Надявам се, че си доволен. Този боклук определено се купува много повече от мемоарите на Хариет Уилсън.

Нед се наведе, за да изтръска пепелта от цигарата си в една медна купа, оформена като крак на слон.

— Неприятен инцидент. Но не виждам каква е моята вина.

— Виновен си, защото без теб нищо нямаше да се случи. След като улових това момиче, което се промъкваше през градината ми, я помислих за една от пеперудките на мисис Макгоуън и, че ти си я изпратил.

Нед остана с отворена уста и цигарата му увисна. Преди да е паднала, той я улови между палеца и показалеца и се облегна на стола, неспособен да възпре смеха си.

— О, небеса. Това е прекрасно. Бедното малко същество. Моля те не ми казвай, че си…

— Разбира се, че не съм — изръмжа Хейдън. Въпреки твърдението си, се затрудни да погледне Нед в очите, а Нед го наблюдаваше с особен интерес. — Не водя в леглото си всяка жена, която почука на вратата или на прозореца ми.

— Ако беше го направил, нямаше да си в толкова лошо настроение. — Нед постави пръст върху „Таймс“. — И така, кое е това момиче? Вестниците предполагат няколко, но не са се осмелили да споменат името й.

Хейдън седна в едно тапицирано със сатен кресло и скръсти крака.

— Карлота Ан Фърли — каза той и изговори името така, като че ли с него подпечатваше своята гибел.

Въпреки че Нед отново се опита да прикрие веселото си настроение, очите му отново заблестяха от смях.

— Малката Лоти Фърли? Дивачката от Харфордшир, в целия й блясък?

Хейдън го изгледа подозрително.

— Вече си чувал за нея?

— Разбира се, едва ли ще намериш човек в Лондон, който да не е чувал за нея.

— Нищо не разбирам. Как така е известна, след като още не е представена в обществото?

— А откъде знаеш, че не е била представена? — осведоми се Нед и не можа да скрие смеха си.

— Тя ми разказа, че по време по-предишния сезон е била в Гърция със семейството си, а предишния се е разболяла тежко от шарка.

Нед изсумтя критично.

— По-скоро се е разболяла от неловко положение. Навярно настойникът й искаше да изчака, докато затихнат клюките около първия й дебют. — Като видя с какво внимание го слуша Хейдън, Нед се облегна на креслото и продължи: — Девънбрук я доведе в града за сезона, когато тя беше на седемнадесет и бе твърдо решен да я въведе в обществото. Преди бала, който бе организирал в чест на дебюта й, както е прието, искаше да я представи в двора.