Тереза Медейрос - Скандална нощ

Сега беше ред на Хейдън да изсумти. И двамата добре знаеха, че крал Джордж бе запазил навика на някогашния Уелски принц и използваше всяка възможност да отнеме девствеността на хубавите дебютантки, които се стремяха да му се харесат.

Нед продължи:

— Представи си, как милата Лоти, сред рояк развълнувани млади дами, чака на опашка да бъде повикана при краля. Когато й дошъл редът, тя пристъпила към нашия благороден суверен. Нежният й бюст бил украсен с изящни диаманти, с които може да се подкупи всеки крал, а щраусовите пера, с които била украсена прическата й, се поклащали смело при всяка нейна крачка. Когато прихванала полите си, за да направи реверанс, се доближила твърде близо до краля и погъделичкала с перата носа на бедния Джордж. Той започнал да киха, а копчетата на жакета му се скъсали. — Нед сви рамене. — Разбира се, това не би се случило, ако не се е бил натикал в тесния вечерен костюм като салам в черво.

— Момичето не е виновно за безмерната разгулност на негово величество.

— Една оценка, която и негово величество очевидно споделял, защото, за облекчение на всички и особено на младата дама, той започнал да се смее. Когато слугите пълзели по земята да събират копчетата, той забелязал златно пламъче. Безцеремонно бръкнал в недокоснатите дотогава дълбини на деколтето на мис Фърли.

— По дяволите! — изкрещя Хейдън, опря лакти на облегалката на стола и закри с ръка очите си, сякаш искаше да се скрие от онова, което следваше да се случи.

— И когато уплашената мис Фърли почувствала как подобният на наденица кралски пръст опипва прелестния й млад бюст, тя защитила добродетелта си като истинска дама.

Хейдън изгледа Нед през пръстите си.

— Само не ми казвай, че му е ударила шамар.

— Разбира се, че не. — Нед още повече се ухили. — Ухапала го.

Хейдън отпусна ръка.

— Какво, ухапала краля?

— И то доста силно, както ми разказваха. Били необходими три седмици, за да изчезнат следите от перлените й зъбки по ръката му.

Въпреки мрачната му физиономия, в очите на Хейдън се появиха недвусмислени искри на облекчение.

— Учуден съм, че не се е озовала в Тауър — каза той.

— Без намесата на настойника си навярно би я сполетяла точно такава съдба. И това е причината, поради която Девънбрук са изчакали Джордж да се оттегли в Уиндзор заради влошеното си здраве и тогава отново да я предложат на брачния пазар. Както чувам, момичето е все така буйно и палаво и има склонност към прокламираните в литературата модни възгледи за жената. — Нед махна с цигарата си. — Обаче след като не си я компрометирал, не виждам защо тя е от значение за теб.

— За нещастие настойникът й не споделя твоите толерантни възгледи — отговори сухо Хейдън. — В момента когато разговаряме с теб, той вади документи за венчавка при архиепископа.

— О! — възкликна Нед в миг отрезвял. — Чувал съм, че Девънбрук има известен опит в тази област. Въпреки че оттогава са минали десет години, все още в определени кръгове се шушука за грандиозния скандал, разразил се около неочакваната женитба на дука. — И така, приемаш ли поздравления?

— По-скоро съболезнования, тъй като против волята си, се обвързвам в брачни окови с едно дете.

Нед тихо се засмя.

— Хейдън, ти си само на трийсет и една, а това съвсем не е преклонна възраст. Мисля, че още можеш да я задоволиш.

Хейдън го изгледа мрачно.

— Не възможностите ми ме притесняват, а търпението. Предишната ми жена отне и последния запас, с който разполагах.

— Беше много млад, когато се ожени за Жюстин. — „… и я погреба“. Думите увиснаха неизказани във въздуха между тях, когато Нед издуха дима от цигарата си. — И така, на какво дължа честта на твоето посещение? Може би ще ме предизвикаш на дуел. Да предупредя ли секундантите си?

Хейдън се изправи и започна да мачка шапката в ръцете си. Въпреки че изглеждаше, като че ли ще се задави всеки момент от думите, най-накрая ги произнесе:

— Сватбата ще се състои утре в Девънбрук Хаус в десет часа. Мислех… дали няма… дойдох да те помоля да ми станеш кум.

Нед се облегна назад, видимо развълнуван.

— О, небеса, чувствам се поласкан.

— Недей — отговори Хейдън с познатия дяволски пламък в очите — Просто нямам друг избор. Ти си единственият ми приятел.

Когато се обърна и тръгна към вратата, Нед не се въздържа да добави:

— Нямаш основание да се отчайваш. Ще бъдеш с Карлота, докато смъртта ви раздели.

Хейдън застина на прага, но не се обърна. Когато мина покрай застиналия от изумление слуга, в ушите му все още звучеше смехът на Нед.