Тереза Медейрос - Скандална нощ

Една самотна цигулка засвири — знак Лоти да хване ръката на настойника си и той да я поведе към младоженеца. Тя пое дълбоко въздух. След като трябва да тръгва към гилотината, време беше да се изправи й пред палача си.

Целият в черно — освен ослепително бялата риза, маншети, яка и шал, Хейдън Сент Клер изглеждаше някак по-висок и по-впечатляващ, отколкото си го спомняше. Тя отбеляза зарадвана, че е предприел опит, може би не твърде успешен, да оправи непокорните си коси. Обръснал гладко бузите и брадичката си, той повече се доближаваше до възрастта на Джордж, отколкото до възрастта на Стърлинг.

Когато Лоти се приближи, хиляди малки, досега незабележими подробности й напомниха, че изобщо не го познава: почти невидимата бенка на челото му, финият белег под лявото му ухо, леката сянка над горната му устна, която и най-острият бръснач не можеше да отстрани.

Когато застана до него, си пожела леля й и сестра й да не бяха й давали съвети. Въпреки че любопитството я беше накарало да попие всяка дума, тя не можеше да си представи, че този мъж ще извърши с нея шокиращите неща, които й бяха описали. Или тя с него.

Затвори очи, надявайки се той да отдаде изчервяването на младостта й.

Когато епископът покани Стърлинг да даде ръката й на младоженеца, Лоти леко се възпротиви, преди да сложи тясната си ръка в неговата.

Замръзналата усмивка върху лицето на Стърлинг не се промени, когато се наведе към Оукли и каза тихо, така че само той го чуе.

— Ако промените решението си, ще ви счупя врата.

Когато Лоти и Хейдън коленичиха пред епископа, ръката на младоженеца беше топла и суха, гласът му — дълбок и ясен, когато се закле да й бъде верен, докато смъртта ги раздели. Лоти повтори тържествената клетва, като се питаше дали той мисли за другата жена, на която някога бе казал същите думи.

Остатъкът от сватбената церемония премина за нея като в мъгла. Когато Лоти дойде на себе си, епископът затваряше молитвеника и ги помоли да се изправят. Очите му зад телените очила блестяха весело, когато разреши на младоженеца да скрепи любовта си с печата на целувката.

Поднасяйки на Хейдън бузата си за целувка, тя скришом прошепна:

— Съжалявам, че така ви обвързах.

— Доволен съм, че понесохте по-добре моето внимание, отколкото това на краля — измърмори той и дъхът му премина по чувствената й ушна мида. — Поне не ме ухапахте.

Лоти се отдръпна и го погледна смаяна. Беше толкова шокирана, че забрави да шепне.

— Кой ви разказа това…

Преди да успее да довърши изречението, устните на мъжа й се намериха върху нейните и ги затвориха с една истинска целувка.

Когато Хейдън най-после успя да избяга от напрегнатата атмосфера на сватбената закуска, приготвена от новия му баджанак и новата му балдъза, установи, че каретата му е толкава натоварена с куфари и сандъци, че едва се вижда под планината багаж. Една истинска армия от лакеи се мъчеше да завърже купчината с въжета и търсеше пролуки, които запълваше с още багаж.

— Мили боже! — каза Нед, който недоверчиво гледаше осите на каретата. — Новата ти съпруга очевидно не е свикнала да пътува с малко багаж.

— Настойникът й вече изпрати две коли. — Хейдън невярващо поклати глава. — Ако не бях качил слугите на друга кола, навярно трябваше да наема товарна платформа, за да отпътуваме от Лондон.

— Това не е ли…? — и Нед посочи един странен уред, завързан върху багажа.

Хейдън погледна с присвити очи нагоре и видя дървените части на едно колело — най-модното средство за придвижване, изобретено от някакъв немски барон, който се нуждаел от удобно средство да обхожда обширните си паркове и градини.

— Да, това е велосипед.

Точно в този момент Лоти излезе от къщата, натоварена с върбова кошница, три пъти по-широка от самата нея. Хейдън я пресрещна, за да й помогне, но тя не му позволи.

— Благодаря, не си правете труда. Сама ще се справя — увери го тя и пъшкайки отнесе кошницата в каретата. Откакто спомена за нейната злощастна среща с краля, тя го гледаше с подозрение.

Един бърз лакей отвори вратата на каретата и тя стовари кошницата си върху една от седалките. Хейдън я наблюдаваше през рамо, заинтригуван от тайнствените звуци, които излизаха от кошницата.

Въпреки че нямаше и най-малко понятие къде може да се намери и един сантиметър място, предложи:

— Да сложим и този багаж върху покрива.