Тереза Медейрос - Скандална нощ

Тя се запита какво ли ще е толкова ценно за един мъж, за който се говори, че е циник и убиец. Тя погледна крадешком през прозорчето.

Хейдън яздеше далеч напред, изложил широките си рамене на вятъра.

Лоти не искаше да се поддаде на изкушението, упрекна се и здраво стисна ръце в скута си. Тя беше вече лейди, маркиза. А една маркиза не би трябвало да рови в нещата на другите, независимо от това колко съблазнителна беше възможността.

„Добродетелта сама по себе си е награда“ — прошепна няколко пъти тя. Може би щеше да повярва в любимия израз на мис Търлигър, ако достатъчно често го повтаря.

Като че ли за да я изпита, лъч слънчева светлина се промъкна през прозореца на каретата и накара медения обков да заблести като златен. Лоти стисна устни и безмълвно изстена. Да беше Парсифал, в този момент и Светият Граал не би й изглеждал по-съблазнителен.

Като захвърли уплашения котарак върху седалката до себе си, тя коленича на пода и извади продълговатото сандъче от укритието му. Прокара ръка по капака и установи, че е заключено.

И тъй като разполагаше с известен опит да си пъха носа в непозволени неща, Лоти извади една игла от шапката и се опита да отключи. Тя така беше погълната от работата си, че не забеляза как каретата спря да се люлее. Вратата се отвори и един мъж се изкашля насреща й.

Тя застина, осъзнала факта, че съпругът й е зад гърба й. Благодарна на широката си пола, тя ритна сандъка и той зае предишното си място под седалката.

Триумфално вдигнала иглата от шапката, тя каза през рамо на Хейдън:

— Падна ми една игла от шапката. Но си я намерих.

— Цяло щастие — отговори той проточено и погледна творението от панделки и цветя върху главата й. — Не трябва в никакъв случай да загубим тази шапка.

Преди да добави още нещо, погледът му падна върху червенокафявия котарак, който се беше разположил като дебел паша върху седалката.

С намръщено чело наблюдаваше животното.

— Не може да бъде — каза той. — Бих се заклел, че котаракът беше черен.

Лоти зае мястото на седалката срещу него.

— Навярно е оптична измама. Светлината не е била силна и Кратунчо е изглеждал по-тъмен.

— Кратунчо ли? Мислех че името му е Мистър Скокльо?

— Ама разбира се! Мистър Скоклив Кратунчо.

Котката се изпъна и изглеждаше толкова дебела и мързелива, че беше невъзможно да си представиш как би изпълнявала такава напрегната дейност като скачането.

Хейдън пое дълбоко въздух и потърка врата си под яката.

— Спрели сме на пощенска станция, за да сменим конете. Мислех, ще искате да се освежите. — Той кимна към кошницата до нея и в очите му засветиха весели пламъчета. — Разбира се, може и да споделите с мен провизиите си.

— О, не! — Лоти се спря на вратата. — Ще си ги оставя за после, Куки ми е направила само една порция. — Тя пое подадената ръка и докато слизаше от каретата, почувства топлината й през кожената ръкавица. Почти бе стигнала до вратата на странноприемницата, когато усети, че той не я последва.

— Няма ли да дойдете и вие? — обърна се към него тя. Той гледаше в каретата с угрижено лице.

— Нещо изгубих апетит.

Когато Лоти след известно време се запъти към каретата, решена да изнесе незабелязано кошницата, докато Хейдън е зает в конюшнята, вида, че и кошницата, и Кратунчо бяха там, където ги бе оставила. Само тайнственото сандъче беше изчезнало.

Лоти се опита да не мисли за нощта, която предстоеше. Когато обаче сенките на храстите се удължиха и започна да се стъмва, а преминаващите покрай прозореца полета се оцветиха във виолетово и сиво, осъзна, че този ден не можеше да трае вечно, а с това и нейната невинност. Когато стигнеха странноприемницата, в която щяха да пренощуват, от нея се очакваше да легне в едно легло със съпруга, на когото току-що се беше заклела, както всички булки по света.

Хейдън щеше да отпрати слугите и да се погрижи да не бъдат смущавани. Нямаше да има слуга, който да подготви банята, или прислужничка, която да й помогне в обличането. Навярно възнамеряваше сам да поеме тези задължения. Неясно си представи как той откопчава едно по едно перлените копчета на корсета й и го разтваря, а под нежната коприна се открива бледото очертание на гърдите й.

Или ще изчака тя да си легне, ще загаси свещите и под закрилата на тъмнината ще дойде при нея. Ще вдигне нощницата до талията й, нежно, ако е търпелив, или грубо, ако не е, после ще легне върху нея и… и…

Въпреки изчерпателните обяснения на Лора и Даяна, Лоти не можеше да достигне в мислите си до неизбежния край. Когато й разказаха, че ще бъде малко болезнено, но и много приятно, ако съпругът й подготви тялото й, тя подхвърли язвително, че навярно е по-добре да разговаря с него вместо с тях.