Тереза Медейрос - Скандална нощ

Леля й и сестра й също така я предупредиха, че са чували за мъже, които са много примитивни по отношение на плътската любов. Мъже, които възсядали жените си и се съвкупявали с тях, както овенът, оставен за разплод с овцете, като веднага след това се изтърколвали встрани и моментално захърквали. И по разбираеми причини жените на тези мъже гледали на брачното легло по-скоро като място за изпълняване на неприятно задължение, а не като място за удоволствие. В случай че Хейдън се прояви като такъв мъж, те дадоха на Лоти много предложения и препоръки как да му достави удоволствие и по този начин да бъде съблазнен да й отдели повече нежност. Цяла редица от ужасни, но без съмнение прелъстителни картини преминаха през ума й, така че най-накрая я заболя глава. Лоти потърка чело и се замисли как да се сети за всичко, което й бяха разказали. Навярно трябва да си води бележки.

Нямаше проблеми да си спомни колко умело Хейдън я беше погалил със силните си ръце, как езикът му като топъл мед помилва устните й и потъна в устата й. Тя беше почти уверена, че съпругът й няма нужда от указания и точно знае какви лоши неща трябва да извърши с нея, кои тайни места трябва да докосне, за да я предразположи така че да не му откаже.

Разтреперана, Лоти се загърна в шала. Междувременно навън се бе стъмнило съвсем, но каретата все още не забавяше хода си. Когато луната изгря, тя видя, че минаха покрай една странноприемница, после покрай друга, а мамещите светлини бързо бяха поглъщани от тъмнината. Въпреки че Лоти бе твърдо решена да остане будна, успокояващото мъркане на котката в скута й и поклащането на каретата я накараха да потъне в дълбок сън.

Когато многообещаващите светлини на странноприемницата „Адлър Трай Ин“ заблестяха между дърветата, Хейдън даде знак на ездача пред каретата и на кочияша. Най-добре за него би било да язди до пълно изтощение, но конете не заслужаваха такова мъчение.

Каретата спря в двора на една приятна малка странноприемница. Търкайки сънливо очи, две конярчетата дойдоха от обора, за да разседлаят конете. Хейдън хвърли на едното от тях повода, слезе от коня и с мъка потисна болезнения стон, който напираше върху устните му при всяко напрягане на схванатите мускули. Докато кочияшът слизаше от капрата, Хейдън отиде да наеме стаи за нощуване.

Кочияшът се покашля предупредително.

— Милорд?

Хейдън се обърна и го видя да стои пред отворената врата. Като забеляза как настойчиво разглежда върховете на ботушите си, Хейдън се доближи до каретата и погледна вътре. Лоти лежеше върху една от тапицираните седалки, шапката й се беше смъкнала, устните й леко се бяха отворили и едно малко сиво рунтаво кълбо със снежнобяла муцунка и бели лапи се беше свило под лакътя й. Хейдън наблюдаваше спящото котенце с полуотворени очи, но погледът му бе отвлечен бързо от нещо друго. Полите на пътническия костюм на Лоти се бяха вдигнали нагоре и разкриваха пред очите му един съблазнителен изглед на везани копринени чорапи, завързани с лента, и завършващи с дантели долни гащи. Топлината, която моментално се разнесе по бедрата му, показа на Хейдън, че усилията му да изчерпи силите си до пълно изтощение са били напълно неуспешни. Той можеше да язди до ада и обратно, но една такава гладка никога нямаше да го остави безразличен.

Бе успял обаче да изтощи Лоти. Слабата светлина на лампата в каретата подчертаваше сенките под очите й. Хейдън тихо изруга. Изглежда се грижеше повече за конете, отколкото за жена си.

Въпреки че с леко порозовялата кожа и с поставените под брадата ръце Лоти изглеждаше като малко момиченце, ритмичното повдигане и спадане на бюста й напомняше, че тя е жена, а не дете. Неговата жена!

Упорито се мъчеше да разбере, откъде идваха тези предателски мисли. Защото седемте години, прекарани с Жюстин го бяха научили, че никой не може да притежава другия и колкото повече искаш да задържиш някого, толкова повече го загубваш.

— Да я събудя ли, милорд?

Хейдън дръпна надолу полата на Лоти. Почти беше забравил присъствието на мъжа до него. Най-разумно беше да остави кочияша да я събуди, а той да се погрижи за настаняването.

— Не е необходимо — чу се да казва. Подаде на кочияша котенцето, наведе се и вдигна жена си на ръце.

Докато Хейдън внасяше Лоти в странноприемницата, тя се притисна до гърдите му и обви ръце около врата му. Съдържателката, по халат и нощно боне, бе изтичала да запали огъня в камината на най-добрата си стая, а сияещият й съпруг посрещна госта с думите, че не всяка нощ има честта да приюти един благородник и неговата съпруга. А когато Хейдън се появи в горния край на стълбата, стопанката чакаше до вратата със свещ в ръка.